Владимир Шумелов

Разбира се, да пишеш за утвърдена поетеса и Почетен гражданин на Бургас (2012) е отговорно, но когато подходиш към стиховете й приятелски и доброжелателно, е лесно. Роза Боянова е автор на над десет авторски стихосбирки от 1984 г. насам, когато дебютира с „Жадна вода” (награда „Владимир Башев”, 1985), но името й ще остане и като артистичен педагог, един от поетите, които десетки години работи с талантливи деца-творци в областта на изящното художествено слово; тя е и съставител на над 20 книги с творчество на деца от цялата страна.
През 2007 г. заслужено бе отличена и с наградата „Иван Пейчев” в Шумен - града, в който започва нейният творчески път през 80-те години. След 1989-а, вече в Бургас, поетесата продължи своите поетически търсения, както и работата й с децата-творци в литературно студио „Митични птици” към читалище „Л. Каравелов”; да не забравим и редакторската й работа във в. „Автограф”, всеотдайната й дейност в дружество „Български писател” - Бургас.
Новата тринадесета поетическа книга на Роза Боянова „Стихове от розариума” съдържа селекция от стихове на поетесата от предишни години и книги, както и нови (редактор и съставител е Иван Брегов, неин възпитаник). Твърде прецизна и внимателна подборка - така, както учи на творчество и всеотдайност своите млади възпитаници и последователи. Много мъдра и витална поезия, заредена с драматизъм и любов.
За разлика от „Чернови за Млечен път” (2011) „Стихове от розариума” е по-рехава структурно, отделните й цикли са без заглавия, а обозначени с цифри. Но това е измамно, защото както забелязва Едвин Сугарев в Прегледа на бургаската поезия за 2011 г. по повод „Чернови…”, „нейната стилистична пъстрота е привидна, тъй като отделните цикли и стихотворенията в тях водят помежду си напрегнат диалог - и именно тази интертекстуалност показва колко усилия са хвърлени в композицията на тези - забележете! - чернови”.
Разбира се между кориците на последната й книга са събрани и „чернови”, и „белови” от една поезия, която кореспондира ясно с най-добрите образци от съвременното поетическо българско слово. Стремяща се към универсалност, тази поезия е същевременно разпознаваема - много лична, автентична и провокативна откъм гледни точки е нейната поетическа тъкан; твърде модерна, тя е изпълнена с един стил, „бавно и съзнателно култивиран”, „наситен с иронии дистанции и драматично преобръщане на символи” (Ед. Сугарев) и „красиви метафорични импровизации” (Н. Инджов).
Подобни книги са и равносметки - на живота, на творчеството, на света, в който пребиваваме. И трябва да си достатъчно мъдър след натрупания опит, за да кажеш: „Привиквам с пораженията, / както с бръчките. / Една победа малка ме крепи: / природата-поезия / държи в ръцете си света / и го оформя”.
Не знам защо, но на мен ми допадат повече ето такива поетически късове: „Като молитва ме знаеш. // Аз съм една любовна притча - / с луничка накрая.” Всъщност, знам…

Роза Боянова. Стихове от розариума. Съст. и ред. Иван Брегов. Изд. „Захари Стоянов”, С., 2014.