ЧЕТИРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
ДЕТСТВО
Сънувам отново полето
и белия приказен град,
потънал във слънце, където
живях като млад.
И виждам засмяната къща,
стаена край пустия път,
по който баща ми се връща
и - почва светът.
И майка ми с топлата пазва,
и здрача, и детския смях,
сънувам и кротко приказвам
насъне със тях!
ЗАВРЪЩАНЕ
Ето: пак съм тука,
гдето ред години
пееше капчукът,
гдето ведросини
бяха небесата
някога над мене.
Днес във тишината
хладен вятър стене
и поклащат - ето -
почернели върши
голите дървета.
Беше то, но свърши!
МАЙКА
Знам: и ти си някога била
като мене, но и ти посърна,
а навън вечерната мъгла
с тежък сън живота ни обгърна.
И когато спомним за преди -
чудно ми е, че сме тъй живели,
ала ето днес дори следи
не показват где със теб сме спрели.
И с недоизказани слова
гаснем като скитници без име.
Тъжно ли ти е? И без това
във света е пусто. Да мълчиме!
ШИПКА
Един тръбач, възкръснал, може би,
из пепелта на смелите дружини,
на Шипка всяка утрина тръби.
И тътнат небесата ведросини
високо над тракийските гори
и още по-високо над полето.
И тази песен, в ранните зори,
трепти на всеки българин в сърцето
като в ония дни, като преди,
когато вражеската върволица
е спирала пред нашите деди
и гръмовете на „Шуми Марица!”!
в. „Литературен час”, г. 2., 09.10.1935 г.
