ПОЕТИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА
ПОЕТИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА
В живота си докрая бяхте честни,
на свой не задлъжняхте и на враг.
Не бяха лесни честните ви песни,
защото бяха писани на крак.
Във вашите непоетични чанти
държахте стиховете до сухара,
редяхте редовете от тачанки,
помежду запетая от цигара.
Притихнаха челата ви огромни
и времето метежно с вас отмина,
но днес е страшно нужно да си спомним:
„Хочу я быть певцом и гражданином!…”
И скрити нейде в нашите юмруци
прозвънват тихо песни недопети -
планетата ще ражда революции,
а те ще търсят своите поети…
МУЗЕЙ
В черешов ствол, в ръждив куршум,
в силяси, в шапки на ремсисти
и в снимки в посивял албум
спят стари, проверени истини.
Лежат в рубежи от стъкло
патрон от Драва, ханско стреме…
Какво от мене би могло
тук свое място да заеме?
И се оглеждам разтревожен
за себе си, за всички нас:
учудва ме това, че можем
да минем изведнъж в запас…
И мислите ми страховито
ви определят сетна среща.
Юмрукът ми към вас полита…
Но себе си в стъклото срещам.
