ПЪТЯТ НА ДУМИТЕ
ПЪТЯТ НА ДУМИТЕ
По пътя на душите тръгнал,
събирах бавно стих след стих…
Живота си им посветих -
в поезия да ги превърна.
Четях световните поети
и мислех си, че някой ден
високо в свода озарен
и мойто име ще засвети…
Но никой не ме забеляза.
Признание до днес не чух.
За мен светът остана глух…
Но знам, че няма труд напразен.
В живота си и в мене пазя
словата на Безсмъртен Дух.
УВЕРЕНОСТ
Нали съм, Боже, плод на Твоя гений!
Любов ми дай, безмерна обич, мъдрост, чист
спокоен сън и думи - за летене…
Аз искам, Господи, да съм потребен,
С живота да се гледаме очи в очи
и за прозрения да имам време…
Не ми спестявай и усилни, трудни дни!
Нарамил кръст, бих тръгнал към Голгота,
към оня хълм, над който дълго ще звъни
прекъснатата нишка на Живота!
ЗАЩИТА
Аз изстрадвам всяка чужда болка
и от всяка дума ме боли…
Но не искам с другите да охкам,
докато умът се замъгли.
Аз не съм човек с душа корава -
плакал съм над хиляди неща.
Само слабият се оправдава
и очаква да го защитят!
В мене всяка болка се стаява
и със стих напомня за света…
УТЕХА
Врати отварят нови банки…
Но аз какво ли ще внеса?!
Поглеждам към кочана с бланки.
Остана ми една душа…
Сърцето ми - и то закрейва,
на кредит не отпуска дни…
И кой ще го положи в сейфа,
ако инфаркт го поломи?
Но имам си и аз утеха -
когато дните ми тежат,
поглеждам в двете чекмеджета,
където винаги държа
рисунките и стиховете -
за мен най-ценните неща.
СЕНКИ
Боже мой, нима е невъзможно
да повярвам, че съм още млад,
че сърцето не тупти тревожно,
а прелива пак от благодат?
Свършиха ли дните, през които
бях безгрижен, силен, незлобив,
можех вечер, под небе открито,
да живея сигурен, щастлив?
Дяволът ли с тялото си крие
от духа ми слънчевия злак?
Сенки в тъмното, кои сте вие?
Боже, споходи ме в този мрак,
дай ми Твоята благословия
на нозе да се изправя пак.
