Иван Д. Христов

Големите писатели са като високите планински върхове, откъдето и да ги погледнеш те пленяват със своята внушителност и божественост, така е и с творчеството на Николай Хайтов. Истинско предизвикателство е да се пише за писател като Хайтов - това изисква освен талант, но и здрава морална и гражданска позиция. Самият писател го е казал много точно: “Криле има само този, дето сърцето му иска да лети”.
Казвам това, за да изтъкна какво голямо изпитание за литературния критик Ивайло Христов е било написването на монографията “Николай Хайтов . Апостол на духа” /2006 г./

В предговора на книгата си Ивайло Христов съкровено споделя, че не се е насочил към Хайтов от желанието “да прави литература под сянката на едно голямо дело”, а да си отговори на два терзаещи го въпроса: “Защо така бързо рухнаха ценностите, отстоявани столетия наред и каква ще бъде съдбата на нашия народ в наченатия ХХI век”. Тази гражданска позиция на автора определя и облика на монографията. Написана интригуващо, книгата откроява гражданската доблест и каузите на Николай Хайтов.
Ивайло Христов проследява цялостното творчество и жанрово разнообразие на големия писател - разкази, очерци, есета, пътеписи и публицистика. Извън обсега на монографията са само драматургията и кино - драматургията на Хайтов - ” области предполагащи самостоятелни проучвания”, според автора.

Книгата “Николай Хайтов. Апостол на духа” е най-пълното и сполучливо до сега цялостно изследване на творческия път на писателя. Подобни усилия преди Ивайло Христов прави известния литературен критик Иван Цветков в книгата си “Народният писател”, издадена една година след смъртта на Хайтов. Книгата на Цветков обаче не е цялостно монографично изследване, а сбор от студии, етюди и скици за писателя.
Българската критика е щедра на оценки за Николай Хайтов, повечето възхваляващи безспорното му разказваческо майсторство, но има, макар и отделни негативни рецензии - писани от “ниски духом люде”, отшумели и заглъхнали във времето.

Николай Хайтов с болка споделяше: “За всичко друго може да се мълчи, но големите истини за времето, трябва да се изричат, докато не е изтекло”. Тези уроци на Хайтов са възприети от Ивайло Христов. В книгата си той съумява категорично и с ясна гражданска позиция да отстоява проблемите, които мъдрият майстор на словото Николай Хайтов извисяваше в днешния ни живот и това го сродява с писателя.
В центъра на вниманието на Ивайло Христов е художествения път на Хайтов от ранните му разкази и очерци до късната му безпощадна публицистика.

В монографията, включваща 12 глави, литературния критик детайлно разглежда портрета на Николай Хайтов с една завидна дълбочина на критичната мисъл, убеденост и доказателственост при разкриване на литературните факти, свързани с творчеството на народния писател. Обхванал целия идеен свят на Хайтов, авторът става съпричастен към неговата естетическа и гражданска позиция.

Разковничето на големия успех на Николай Хайтов се крие в умението на писателя да съпреживява съдбата на народа си като своя, според Ивайло Христов и това безспорно е така.

В “Душата на леса” литературният критик проникновено отбелязва, че “поета на гората” Хайтов е “един от малцината съвременни писатели, които не само умеят да отгатват психологическия живот в гората, но и да проектират в него съкровената същност на човека”.

Увлекателна и подбуждаща читателския интерес е главата “Помашката карта”, както и открояването на малко известни факти от художествения път на Хайтов, трънлив и стръмен, но винаги водещ “към върха”. В този смисъл запомнящи са и акцентите в книгата на Ивайло Христов: “Чуждестранната рецензия на “Диви разкази”, “Полемики за гроба на Васил Левски”, “Драмата на българското отродяване” и други.
Монографията се чете леко и увлекателно. Книгата, не обременена от академична терминология, се отличава с есеистичност на изложението, образност и емоционалност на изказа и това е едно от големите й достойнства. Каква по-добра художествена интерпретация на творчеството на един истински народен писател, който подобно на Иван Вазов приживе се радваше на всенародна почит и слава!

Вярваме в откровеността на думите на Ивайло Христов, казани в заключението на книгата: “Работата ми върху творчеството на Николай Хайтов бе едновременно удоволствие и изпитание. Удоволствие, защото авторът ми бе духовно близък и без съпротива успях да намеря верния тон, а изпитание, защото Николай Хайтов е “писател - кауза”, “писател - интуиция, до кръв сраснат със съдбата на България”.
Свидетели сме, че идеите на Хайтов са живи днес, а неговите най-добри книги се четат и препрочитат не само у нас, но и в чужбина. Затова и появата на литературното изследване “Николай Хайтов. Апостол на духа” на Ивайло Христов е навременно, а третото допълнено издание на книгата красноречиво говори за читателския интерес към нея.

Хайтов си остана народен писател, въпреки хаоса на съвремието ни, отстояващ българката ни идентичност, целите и идеалите в днешната епоха на съмнение и отчаяние.

Вдъхновено написаната монография на Ивайло Христов “Николай Хайтов. Апостол на духа” ни доближава максимално до истината и творческото дело на писателя. Книгата е един панорамен синтез на творческия път на Хайтов, на неговото богато и значимо литературно творчество, отредило му приживе достойно място в българската литературна класика.