ЗВЕЗДНА АРФА
ЗВЕЗДНА АРФА
Арфа далечна звъни
странно над звездните сфери;
тъмни са медните двери,
сънно душата трепери,
в сънни безкрай далнини.
Арфа далечна звъни.
Плаче прибрежният лес,
тъжно отекват копита -
- иде неземен вестител -
сенките в горест се сплитат:
скръб е последната вест, -
плаче прибрежният лес.
Арфа далечна звъни,
лунният образ е бледен,
Пътя, навярно последен,
ще ли възвие победно
в бяла желана страна?
Арфа далечна звъни.
—————————–
сп. „Хиперион”, г. 6, кн. 3, 1927
ПРИНЦЕСА НА ЗИМНИТЕ НОЩИ
1.
Ще се спусне нощта над бараките
и под нейния радостен шатър
ще засвири студеният вятър
и ще тръгне самичък във мрака.
Като в сън, този градски часовник
ще отмери студено деветия -
ще вървя, а пред мене ще свети
скреж по клони безмерно тъжовни.
И не минал голямата улица още,
една мъничка тиха принцеса
ще ме срещне с ликуваща песен,
за да тръгне със мене във зимните нощи.
2.
Очите ни, блестящи и големи,
оглеждат сънищата на нощта,
и ний стоим прегърнати и неми,
прегърнати и неми: две цветя.
И ничий вик не буди тишината, -
градината е сякаш мъртъв град,
алеите са странно непознати
и хората навсякъде мълчат.
И ний стоим прегърнати и неми.
Душите пълни кротка самота.
Очите ни, блестящи и големи,
оглеждат сънищата на нощта.
3.
Отпусни свойта малка глава,
моя мъничка тиха принцесо, -
тая вечер градът е магесан,
а незнайното спи под снега.
Всеки дом е приспала умората.
Бели мрежи разплита снегът.
Радостта е по нашия път;
ний сме чужди на всичките хора.
И не знам, дали някой ден
без покров и любов ще осъмнем -
бели птици над пропасти тъмни,
бели птици е простора студен.
4.
Неразказана в никоя книга
е неземната твоя любов,
Бог за бащински свят благослов
сам десница над тебе е вдигнал.
Аз бях тъмен, невесел несретник
и живеех във скръб и беди, -
като малка, далечна звезда
ти над мене усмихнато светна,
като малка, далечна звезда -
озари моя път, не отмина
и на устните ми, незастинал,
грее светлият повик: води!
—————————–
сп. „Листопад”, г. 10, кн. 8, 1929 г.
