Александър Дзивгов

През март т. г. се помина най-големият романист на Чехия - Алоис Ирасек, чиято литературна дейност продължи близо шестдесет години. Неговото огромно литературно дело би могло да се раздели на два дяла: художествено историческа и битова белетристика.

Огромното значение на Ирасека в историята на чешката литература и на чешката общественост се крие в многобройните му исторически романи, с които той възкреси в удивително ярки образи миналото на своя народ.

С това покойният писател допринесе извънредно много, може би май-много от всички, за закрепване на чешкото национално съзнание. Стремежът му да обхване всичките разнообразни прояви на чешкия дух го накара да се обърне и към съвременността, в която той откри и затвърди чрез типични творчески образи много характерни особености на чешката душа.

Най-завършените му в художествено отношение исторически романи, макар, може би, и не най-крупните по своята национална значимост са „Песоглавци” и „Мрак”.

А от битовите му хроники бихме посочили „Ф. Л. Век” и „У нас”. За жалост, тоя голям исторически романист, значително по-голям от един Сенкевич, например, е у нас съвсем почти непознат.

Освен някои дребни разкази, печатани из списанията, преди няколко години се появи като подлистник на в. „Македония” романа му „Песоглавци”.

При засилващия се интерес в днешно време у нас към създаване на българска художествено-историческа литература, Ирасек би могъл да послужи със своите творби като ценен и рядък пример в тая област.

сп. „Листопад”, г.11, кн. 3, 1930 г.