Георги Н. Николов

„Мрежата на живота” е първа книга на Таня Капинчева, издадена от ДЕЛАКОРТ, С., 2015 г. И като всяка първа творба поражда естественото читателско любопитство. Защото авторката сега излиза на литературната сцена - с какво ще прикове нашето внимание? С чиклит за женски тегоби, известни ни от по-преди, или с нещо ново и нетрадиционно? Може ли в наше време да говорим за „мъжка” и „женска” литература, или общочовешките стойности отдавна са загърбили тези понятия? Отговора намираме в самото произведение…

Накратко - главната героиня Карина, бивша журналистка, живее в Чехия със съпруга си Йозеф и дъщерята Изабела. В материално отношение е задоволена с всичко и няма нужда да работи. Но зад завесата на охолното съществуване се крие отчуждението между двамата съпрузи, носталгията към България и болезнената самота, прераснала в трайна депресия. Карина има два изхода - да й се предаде изцяло и да се удави в сивия поток на дните, следващи безцветната си матрица в неумолимия порядък на еднообразието. Или да се бори по начин, достоен за емоционалната й натура, като открие някъде и някога своята нова любов. В лицето на красив от снимките, много по-млад от нея мъж с библейското име Ангел. И любовта им разцъфтява. Дотук привидно нищо ново, ала само на пръв поглед. Защото тази любов е виртуална. Тя съществува чрез компютърния монитор и двамата никога не са се виждали. По неясни за Карина причини любимият й не желае да се покаже пред камерата и отлага евентуалните срещи. Но чувствата й са много силни, стигащи до ревност и себичност, която понякога я тласка към прекъсване на връзката. Следва нов компютърен контакт и ново нейно прераждане. Макар виртуална, тази любов е чиста и непокварена като истинско докосване на двама влюбени. Изповедна, изгаряща и възраждана с все по-силни чувства. Именно виртуалността на сценария е новаторския подход в романа на Таня Капинчева. Ангел и Карина съществуват в нереалната битност на един свят, подчинен изцяло на човешкия инженерен гений и на тяхното въображение. Там са спасени от грубостите на живия живот. Там се разкриват в цялата достоверност на характерите, създадени от провидението един за друг, но разминали се по неведомите повели на съдбата. Пак там е и бъдещето им, ковано в горещия пламък на взаимното привличане. Всяко напускане на компютърното ложе е мъчително за Карина. Превърната в обект на грубости от страна на Йозеф, търсещ ласки някъде другаде. Свързва ги единствено детето, създаващо крехко равновесие между два противостоящи си начина на мислене. Съпругът, строго прагматичен и тесногръд, изисква слугинство и пълно подчинение на личното „аз” от жената до себе си. Ако ли не, той ще я прогони обратно в България, но без Изабела. А в кратките дни, когато си е у дома, ще я унижава до безкрайност. Без да прогледне, че не материалното, а духовното е движеща сила в съпругата, иначе предана и всеотдайна. Депресията става все по-непоносима и тя превръща виртуалното пространство в своя постоянна същност. В своя плът и своя интелектуална същност. Една причудлива, екранна реалност, която я премоделира от обикновен човек в продукт на технологичната генетика. Напомнящ по аналогия с италианския сборник „Онирофилм”, в чиито разкази се продават сънища, щастие, блянове. И на Айзък Азимов с „Аз, роботът”. Но вместо робопсихоложката Сюзън Келвин, разследваща сложни нравствени и логически проблеми, имаме Карина. Наша съвременница, изградена от Капинчева върху дълбокия психологически анализ на съвременната жена. Гравитираща в сферата на редица морално-етични предпоставки. За да разберем дълбоките послания в книгата, Таня е разделила повествованието на глави, които взаимно се допълват и надграждат: „Цветната реалност”, „Реалността на съперницата”, „Тяхната реалност”, „Безцветната реалност”, „Истинската реалност”, „Уроците на истинската реалност”, „Предизвикателствата към реалността”… Така читателят сякаш влиза от зала в зала, украсена с пластични сцени на разказа и с разсъжденията на авторката. Която многократно ни отправя предизвикателство за диалог върху истински стойностните ценности на деня. Между вещите и удоволствията, оценени в пари и дълбоката вътрешна удовлетвореност, че сме полезни на ближния и на обществото, без да търсим нещо в отплата: „Защо владетелите на света искат да ни убедят, че красивите вещи, коли и къщи са това, към което трябва да се стремим? Защо трябва да мислим, че любовта, приятелството, щастието и моралът са непостижими химери? И съществуват само във въображението и книгите, а напоследък в измисления виртуален свят, където все повече хора парадоксално се опитват да намерят истинските неща?”

Вестта, че Ангел е болен от рак и затова крие лицето си от любимата жена, идва като очаквана, но болезнена развръзка в книгата. Но дори и след смъртта си той продължава да съществува чрез майка си. Криеща за кончината, Жана продължава компютърната връзка инкогнито от името на своя син, за да надмогне мъката и да изпълни последното му желание. Истината е тежка и зашеметяваща, но играе и ролята на морална панацея. Защото не физическото, а духовното привличане е онзи обединяващ момент между двамата влюбени, слял ги в едно чрез екрана на компютъра. Момъкът ще продължи да съществува, докато Карина има потребност от любов. И от човечността му, която някога я е привлякла в тази абсурдна, невъзможна и все пак красива връзка. Сега виртуалното обзема съзнанието й и отново я прави по своему удовлетворена: „Мечтата й най-сетне се сбъдна - той я прегърна силно и след като дълго стояха така, треперещи от щастие и страст, започна да разкопчава нежно и внимателно копчетата на ризата й, както го бе правил в техните мечти. Устните му докосваха съъвсем леко нейните и тихо шепнеха, за да чуе само тя, колко много я обича”.

Много са сериозните теми, обединени в този психологически роман около символа на жената-личност в съвременното общество. Преди всичко - за самата нея, носителка на жарава от чувства, мисли и желания. Които иска да посвети на своя избраник. Доказал, че е достоен за тях чрез себеотдаването си пред жрицата на живота. Особено когато е унизена в делника, подчинена на мъжа-господар. Подобни отношения днес би трябвало да са анахронизъм. За жалост, често срещан и в новото столетие. Таня Капинчева, както своята героиня, живее в Чехия, но с това автобиографичните черти почти се изчерпват. Защото Карина е събирателен образ на женската одухотвореност, на женската сила и на изпепеляващата женска страст. Възпята в неизброими творби, осъдена на безсмъртие, преминаваща през столетията като багрена небесна комета. Тук са и разсъжденията на авторката доколко някога реалността ще се трансформира във виртуалния си двойник. Доколко технологичният напредък ще ни превърне в биороботи. Първата творба на Таня Капинчева е безспорно интригуваща, написана увлекателно и убедително. С галерия и от второстепенни персонажи, допълващи размишленията й за доброто и злото в живота. За истински стойностното и за маловажните неща. За болезнената радост от (не)споделената любов и от впечатляващата й жертвоготовност. Все теми, които някак не забелязваме в сивия си делник, а те съществуват. Ето нещо, което ще ни кара с интерес да разгръщаме книгата на Таня Капинчева не веднъж и дваж…