Коста Стефанов

145 години от началото на театралната дейност в Плевен

Основаването на читалището в гр. Плевен станало на 1 октомври 1869 година.Уставът му бил изработен от главния учител в града Нестор Марков, високо образован за времето си учител - един от даровитите ученици на Йоаким Груев. За снабдяването на читалищата с парични средства било решено да се изнесе театрално представление. Избрана била пиесата “Многострадална Геновева”. Нестор Марков се заел с поставянето на пиесата. За актьори той привлякъл свои ученици. На 31 декември 1869 година пиесата била играна за първи път в града при подходяща тържественост. Един от участниците в първото представление бил ученикът Георги Василов Попов.

Когато през 1939 година бе чествана 70-годишнината от основаването на читалището в Плевен, единствен жив свидетел от неговото основаване и от представянето на “Многострадална Геновева” беше дядо Георги Василов Попов.Той беше 90-годишен, но все още бе запазил свежа памет. Помолен от някои читалищни деятели, дядо Георги написа свои спомени, отпечатани и издадени в юбилейния сборник на читалището по повод неговата 70-годишнина. Тия спомени дядо Георги написа накъсо, обещавайки да ги разшири по-късно. За съжаление смъртта му отне тази възможност.

В личните си разговори с него моето любопитство по някогашните събития го връщаше към отдавна преживяното. Благодарение на това аз можах да узная някои подробности по представянето на “Многострадална Геновева” на плевенската сцена.

Дядо Георги не можеше да си спомни по какъв повод са представяли “Многострадална Геновева”. Учителят им, а същевременно и режисьор, Нестор Марков раздал на всички актьори ролите в ръкопис. Той смяташе, че Нестор Марков, който владеел отлично френски език и преподавал в горните класове физика и химия по френски учебници, превеждайки на български уроците по тези учебници, ще е превел пиесата от френски.

Това твърди и учителят по история в плевенската гимназия от онова време - Коста Велев, който в своя труд по история на образователното дело в Плевен, печатан през 1909 година, споменава за представлението.

За режисурата и постановката на пиесата дядо Георги разказа следното: учителят им Несрор Марков, разпределил ролите между по-възрастните ученици.. Разбира се и женските роли били дадени на ученици. Разпределението на женските роли било така сполучливо, че възбуждало “истинско възхищение и одобрение от страна на публиката” по време на представлението.

Ролята на графиня Геновева била възложена на ученика Христаки Хаджимихалакев, който дал “майсторско изпълнение на игра за личност от деликатния пол”. Въздишките, плачовете и горестните терзания на графинята той предал на сцената така, че извикал възхищението на публиката и възгласите “Аферим!”. На ученика Андрея Николов била поверена ролята на граф Сигфрид. В играта на този ученик се чувствала “мъжествена осанка”.

Облеклото му било изрядно хубаво и с особена грижа приготвено. Ролята на сина на графа и графиня Шмерценрих била поверена на ученика Митко Петърчов Грънчаров - любимец на Нестор Марков. Ролята на хофмайстора Голос била възложена на Константин Такюв, който също дал хубава игра и като във фокус събирал “ненавистните чувства на разнообразната публика”. Тодор Димитров играл ролята на Хунс, Георги Златанов - Ханс, Евстати Русенов - готвача. На ученика Георги Василов Попов била поверена ролята на княза.

Репетициите се провеждали така: раздадените роли се разучавали чрез четене по ръкописа. Това ставало пред учителя Нестор Марков след учебните занимания в училището, а понякога и в неговия дом. Нестор Марков поправял произнасянето на речта според препинателните знаци, като наблягал произнасянето да бъде декламационно - някъде с повишен тон, другаде - с понижен, така, както изисква моментът на настроението в пиесата. Повече от месец продължило разучаването на ролите в пиесата.

Всички действащи лица научили текста наизуст.
Представянето на “Многострадална Геновева” станало в “Николаевското училище” - двуетажна сграда. В горния етаж се помещавал салонът, който побирал неколкостотин стола. В единия му край била построена сцената. Построяването й, намирането на костюми, както и гримирането на артистите било поверено на гражданина Михалаки Хаджиконстантинов, който бил ходил в Цариград и виждал “театро”.

Сцената била скована от дъски и постлана с хубави пъстроцветни домашно изработени черги. По цялата й предна част - от стена до стена, била поставена завеса, направена от същите платна, боядисани в ярко зелен цвят. Върху завесата били съшити изрезки от жълто платно, наподобяващи слънчеви лъчи. Вътрешно сцената се отделяла от стените с проходи. За кулиси служели платна-пердета. За фон в дъното на сцената имало изпънати платно с нарисувано здание - наподобяващо замък. Над замъка платното било напръскано със синя боя, за да имитира небесен фон.

Проходите около и зад сцената служели да приютяват актьорите по време на представлението. В предната част на сцената, като пред рампа, били поставени дървени саксии, между които и няколко лампи. Фенери с цветни стъкла висели окачени тук-там по сцената и в салона. Михалаки Хаджиконстантинов дал идеята да поставят в дъното на сцената дървета “за по-голяма красота и за измама на очите”. Били избрани отсечени клони от дървета, които били поставени на специално направени за целта поставки.

Костюмировката за представлението била повечето от турски военни униформи. Интересен е фактът, че и разните занаятчийски сдружения по това време в града дали безвъзмездно своите услуги за построяването на сцената и при избирането на облекло за актьорите.
Салонът бил така препълнен с хора, че много граждани се върнали. А правостоящите запълвали всяко място, позволяващо да бъде използвано.

Преди започването на представлението Михалаки Хаджиконстантинов помолил публиката да пази тишина. Актьорите били подготвени от Нестор Марков така, че всеки знаел времето на излизането и влизането през време на действието. За всеки случай бил възложил и на един от учениците да наблюдава този ред по особено написан от него лист за всяко действие.

Публиката не можела да пази голяма тишина. При появата на всеки актьор се чували гласове в салона: “Та това е нашият Георги”, “Та това е Митко” и пр. Имало моменти, когато публиката стаявала дъх така, че муха да бръмне, се чувало. Накрая актьорите изпели песента “Сигфриде, графе, развесели се…”

Интересен е фактът с избирането на мелодията за текста на тази песен. Гражданинът Костаки Хаджикостов, един от просветените люде на Плевен, който често пътувал до Влашко, предложил за горния текст една мелодия, която бил слушал във Влашко.

Дълго време след това представление - завърши спомените си дядо Георги - не само ние, актьорите, но и гражданите имаха особено повишено самочувствие. Почитта към обичания народен учител Нестор Марков порасна още повече…

сп. „Читалище”, № 7, 1958 г.