ПОГЛЕД ОТ СЕПТИЧНАТА СТАЯ
ПОГЛЕД ОТ СЕПТИЧНАТА СТАЯ
На д-р Димитър Салабaшев
и на д-р Димитър Полихронов
1.
Един голям прозорец - слънцето
да ни оглежда, натъжава и радва;
цветя до прозореца - маргаритки,
в бутилка отрязана кола.
От брат, от любима или от… приятел?
Посърнали вече, но с бели листенца -
в бялата стая със име Септична.
Ти и съквартиранта; две закачалки,
системи за плазма и кръв,
окачени на тях.
2.
Системите тук не работят добре,
подобно обществените вън.
Ти и съквартиранта - двама с болката.
Това е състезание по оцеляване!
Бой със смъртта? Ти или тя?
Само Бог знае кой ще остане,
чия душа ще оживее и преплава
през Лета над Ада…
И не е ли България една септична яма,
където заразата властва,
а изходи няма?
3.
Приятелите се броят на пръсти.
Но късно
разбираш тази истина известна,
затворен в болничния пръстен.
Тук за броени дни и нощи
пренареждат се сами нещата.
И става ясно на ума ти
и тежко - на душата…
4.
Иде нощта, а с нея и болката.
Непонятно защо тъмнината избира?
За да чуе търпиш ли и до колко,
тя нахлува.
Не те оставя на мира.
Тя се изстрелва във тебе -
ракета на степени.
Непонятно защо тъмнината избира.
Забравяш къде си, кой бог да извикаш.
Да молиш ли за помощ
или да мълчиш?
И кой ли ще чуе в тази нощ дълбока,,
когато всеки дъх е притаил
в черупката на своя страх…
Забравяш къде си,
кой бог да извикаш, на кого да се молиш…
5.
Болката и ти.
Тя пулсира в тялото ти слабо,
тупти и се разгаря,
с тебе разговаря и с Космоса те свързва.
Не викай, с нея ти се съюзи.
Тя в кръг ще те затваря.
Както плода - семето,
както вселената - слънцата…
6.
Като пиленце слабо
нещо пиука в нощта с тънко гласче.
После замря. И изплака. Апарат
или още едно взривено сърце?
А когато чуеш мощната сирена
в коридора с глас на гарван да реве,
ти знаеш: някой тук душа бере,
или душата му е… вече отделена.
Но при теб дали ще бъде точно така?
7.
Навярно е до възрастта:
колкото по-остаряваме,
по-близка ни изглежда смъртта.
И по-малко страх ни навява.
И почти сме готови за нея -
пътници за неизбежната среща.
И като видиш, че съседа ти тръгва
и тя му подава свойта ръка
като майка, любима, сестра -
някак естествено всичко изглежда.
Но при теб дали ще бъде точно така?
8.
Смъртта е магия, достъпна за всеки,
когато душите ни литнат -
по-леки от птичи души. И заминат.
Тя изравнява страсти и чинове!
И се преселваш от стаята бяла септична
във друга Родина - или
в държава, неописана от никой до сега.
НЕЧАКАН ГОСТ
На Й. Пеев
На Игнажден, вместо да ти дойде знатен гост,
то - змия отровна. В ден, когато спят всички
отровни влечуги и грее високо Великият пост,
тя - най-виталната, ще те издебне лично…
Ах, какво коварство, Господи Велик!
И каква награда - в кръчмата, незвана
да се плъзне тя. В сърдечен и случаен миг
да клъвне твоя брат, да ти отвори рана…
И вместо да й смачкаш ти главата с крак,
за пореден път, защото си културен -
ще й се усмихнеш по човешки ведро пак:
„Кафе със мляко?”. Тъй откупен си.
До утре..
