Кръстьо Кръстев

***
Умира подпоручик Дебелянов,
а Старата на прага чака клета.
Две бели вишни падат на коляно
и безутешно плачат за поета.

От скръб се сгърбва дървената стряха
и залез в кроткия прозорец гасне…
По плочника сега пристъпват плахо
довчерашните скръбни и нещастни.

И в двора тих на бащината къща
посипват вишни бялата си пяна,
а пролетта полека я превръща
в печален стих на Димчо Дебелянов.