Мария Маринова

ПРЕД НОВА ГОДИНА

Ще звъннат чаши пълни със желания,
с несбъднати проекти, забравени мечти.
О, тази нощ е нощ на обещания -
ще обещават даже щедрите звезди.
Ще обещават туй което искат,
да чуят бедните измъчени души,
а старата година ще се киска,
на тъй познатите й думи и лъжи.
Годината!
Ах, тя е глътка въздух вдишан,
за миг сърцата ни да освежи…
А утре…
Утре ще нарамим стари грижи,
от стари дългове ще натежим.
Ще шибнем стари грехове отново,
по стари грешки ще вървим.
И само Новата година ще е нова,
и само цифрата й в края ще сменим!

НИЕ, МАЙКИТЕ

Колко пъти децата ни тайничко бързат,
като струя да се хвърлят в живота със скок,
и тогава, ние, майките сбираме пръски
от разбити илюзии и възторзи от първи урок.

Колко пъти душите си стискаме в зъби
и умираме тайно и тихо от страх,
да не паднат или пък накриво да стъпят,
да не носят в душите си болка и грях.

Те не виждат подводните, хлъзгави камъни,
нито тъмните дупки, ни титаничния връх,
и когато изплуват помъдрели и пламенни -
ние гърло развързваме и поемаме глътчица дъх.

Колко пъти децата ни смело повеждат,
като ято в простора красивите свои дела,
и тогава си викаме - господи, има надежда!
И за полет разтваряме с нашите рожби крила!

КЪДЕ СЪМ АЗ

За кой ли път дълбоко се заричам,
в луксозни молове да не надничам.
Защо не го направя най-накрая?
Един завой през рамо - и това е!
Усещам как неистово преглъщам,
а празният ми джоб се преобръща.
Къде съм аз ? Къде ли съм отвята?
Направих само крачка през вратата,
а сякаш съм във царството на рая,
където има всичко - стига да желая.
Вземи, вземи си - глас ме направлява,
работила си на земята - заслужаваш.
Тук всичко е достъпно, без огради
и няма бедни, няма и богати.
Но две очи - на разума изглежда,
събуждат ме и жалко ме поглеждат,
под мишници подхващат ми душата
и бързо я изхвърлят през вратата.

ПАРИТЕ

Парите, казват, не играят роля,
че във живота важни не били.
Че те човек развалят и пречупват воля,
че често от парите ни боли.

Да, вярно е, боли ни, не отричам!
Без тях баща ми беше горд, но слаб,
че нямаше как своите дечица,
с храна да нагости, дори и с хляб.

С лекарства някой хора съществуват,
но те пестят и хапчета дори,
защото няма как да ги купуват,
а кой ти дава хапче без пари.

И който казва - обич необятна
е нужно първо, след това пари,
аз казвам и твърдя обратно:
пари щом има и любов гори.

А този който с малко или много,
душата си разваля с тях,
то той е носел в себе си дълбоко,
и без пари, разврат, лукавство, грях.

РОЖДЕН ДЕН

Телефоните днес само за мене звънят,
само за мене денят още в зори се засмя,
колко много късмет трябва да има човек,
за да бъде роден, за да диша на тази земя.

Колко други съдби спят неродени край нас,
можеха днес други мечти света да красят,
и си мисля дали и с какво съм заслужила аз,
за да бъда прашец от вселенския бял кръговрат.

Боже, дай ми крила, да обходя живота навред,
като златна пчела да превърна света във пчелин,
да съзиждам слова по-обични и сладки от мед,
за да кажа: живях най-достойно и честно: амин!