Марин Кадиев

За да се пишат спомени са необходими две дейности: стойностен житейски опит и дарбата да го визираш чрез слово. Тези две начала са в изобилие у писателя Недялко Чалъков и затова аз вярвам на споделеното от него в тази книга, която не е архивистика и констатация на отминалите събития, а е едно изстрадано човешко битие.

Затова тук реалност и творчество се взаимообуславят - авторът има сетива за значимите неща в живота и оттам е тази убедителност на неговите внушения в правдивостта и истинността на споменните изображения.

Защото това са автентични разкази за детството и ученическите години, за студентството и разнообразната професионална реализация, където всяка стъпка е едно преживяване. Какъв ли не е бил - физически работник и пощенски служител, учител и директор на училище, журналист и културтрегер, редактор и главен редактор на печатни медии и телевизионер - и навсякъде е отстоявал житейската правда и е бил безкомпромисен към негативизма в обществения живот.

Тези спомени са колкото битова, толкова и социална картина на духовния ни живот - те са динамични кадри от бързо променящия се български свят; ярки образи на пълноценни хора, които ни вдъхновяват, и отрицателни персони, които и сега тровят живота ни.

Във въведението Недялко Чалъков казва, че тази книга „Долетели птици” е книгата на неговия живот, че спомените при него се завръщат както птиците в своите гнезда. И наистина написаното тук е неговото откровение, неговата интимна изповед за себе си и своето човешко време.

Всичко е изстрадано, всичко е докоснато от неговата тънка чувствителност и будното му нравствено съзнание. Той се връща към миналото не с носталгия, а с аналитичен поглед проследява онези събития и факти, които очертават българската характерология, обощават значимите обществени процеси.

И няма самоцелно изброяване на случилото се и безсъдържателни подробности от житейския път, а осмислено пътешествие в пъстрото минало. Уж наглед обикновено житейско ежедневие, а всъщност пред нас е една широка картина от живота ни с неговата противоречива същност.

Показани са не само обаятелни наши съвременници, но и уродливостта на властимащи хора; посочена е духовната чистота и душевната нечистоплътност, дори срещите със смъртта въздействат оптимистично. И няма примиренчество с язвите и социалния статус на някои обществени институции, а преодоляване на всички бариери от личен и обществен порядък; авторът носи прозрение за собствената си мисия на творец и това му дава сили да не унива, а да се бори със социалните недъзи.

Освен лични контакти с видни писатели, използвани са техни писма и мнения - това е автентична форма за отражение на духовността и съдържателността на живота. Затова ще видим, макар и синтезирано, в нова светлина Йордан Радичков, Димитър Мантов, Евтим Евтимов, Иван Милчев, Христо Банковски, възкресяват се позабравени поети като Емил Розин и Николай Колев.

А пътуванията из България и чужбина и съпоставката им е повод за размисъл къде сме ние спрямо другите в Европа като материален свят и обществени отношения.

Спомените са написани с равномерно повествователно темпо, въпреки на места драматично изобразените сцени; езикът е лаконичен и стегнат, образен и синтезиран, което прави написаното ярко четиво.

Тази мемоарна книга „Долетели птици” на Недялко Чалъков продължава в друга жанрова форма поезията и прозата му. Тя носи познавателни и възпитателни стойности. Тя обнадеждава. Затова трябва да се прочете.

Недялко Чалъков, „Долетели птици”, спомени, 2011 г.