Анита Коларова

БОЙКОТ НА ТРЮФЕЛИТЕ

Диамантният деликатес,
по-желан от невинни девици,
с пищна гръд, с кадифени къдрици,
е въпрос на доволство и чест.

Непознат за езика ми вкус -
царски трюфели с нежно ухание,
те са цяло едно състояние,
невъзможен за джоба ми лукс.

Тях прасета обучени, с нюх,
ги надушват за други прасета
с мерцедеси и тлъсти каймета,
и живот таен, лъскав, но кух.

Черни трюфели, черен хайвер,
марков бърбън и сочни омари…
Банков бос, точил в транс авоари,
пише липси на моя тефтер…

Все не идват по-хубави дни
да опитам вкуса им изискан.
Моят джоб е печално изстискан,
а пък те са с космични цени.

Затова в ресторанта „Комплот,”
със меню по султански богато,
аз им правя заветен бойкот
и поръчвам си…шопска салата!

ПРОИЗШЕСТВИЕ С ЧОВЕЦИ
БЕЗ ЧОВЕШКИ СЛЕДИ

Човеците се изпариха.
Няма ги.
Превърнаха се в прах
и слънчеви лъчи.
И този прах се утаи
над бездната,
наречена България…

В далечни времена
побивани на кол,
посичани,
и бесени заради вярата,
днес, в двадесет и първи век,
човеците се изпариха, все едно,
че никога не ги е имало.
Защото бяха ангели
и хранеха
родители, деца, надежди,
обичаха цветя и ги поливаха,
и кучета обичаха, и хора.
Не знаеха те този ден,
че лунен прах ще са в пейзажа
и нямаше да има основание
Съдбата да им пише смъртен акт.
Те не умряха. Те се изпариха.
И после всичко стана сантимент
за каменни сърца.

Горни Лом, 2014

ПОЛЕДИЦА

Не помръдна ледът, не поддаде
вече толкова нощи и дни.
И, за нещо във себе си вдаден,
всеки лъх, всеки дъх вледени…

Дълга зима! През дните й къси
се крепим да не паднем и днес…
Нестабилни, вървим със страха си
и, залитайки, пазиме чест!

Незавиден е този наш жребий!
О, напразно бленуван късмет,
как рисковано води до тебе
този видимо тъничък лед!…

ЕКЗИСТЕНЦ МИНИМУМ

Додето се усмихваш най-нехайно
и на съседа даваш в заем грешен лев,
там, през панела, някоя стреля тайно
във тебе с психотронната си цев.

Недоказуемо проникват в тебе странни
лъчения, ужасни като рак.
Уж видимо си здрав, а цял във рани,
духът е сам и слаб като сирак.

Съдбата ти е предрешена цяла
и тлееш ти, умираш ти без кръв.
А всички казват:”Май че превъртял е!
Навярно генът му е бил такъв!”

БЪЛГАРИ НА МАГИСТРАЛИТЕ

Може би защото сме правнуците
на онези ослепени воини
от Василий Българоубиеца,
със смъртта забавно си играем,
влизаме в насрещното движение
в самоизтребление върховно.
Ето ги, напълно ослепелите
водят ни по магистралите
като че обезумели кучета -
кървавата жмичка продължава
лобно място търси си под слънцето:
Кресненското дефиле
и Петолъчката,
Цариградското шосе неистово -
виж ни, Самуиле, докъде
храбрите ти воини стигнаха.
Може би България виси над бездната.