Панчо Недев

Дяволите ме хващат, когато чуя някой гръмогласно да пита в радио-телевизионния ефир и от трибуната на Народното събрание: „Къде е държавата?” Защото крещят и питат тъкмо т е з и, които най-добре знаят къде е държавата и какво направиха с нея! Питат и о н е з и, които в името на Демокрацията, Частната инициатива и Пазарната икономика окрадоха, разсипаха, продадоха държавата!

„Къде е държавата!?”- питат героите на „нежната революция” и на демократичните Промени, бившите управници и идеолози на новия обществен ред, които доста леко и бързо поеха цялата власт, без да знаят, какво да правят с нея. И започнаха безумната разруха от селското стопанство, индустрията, държавните граници и самозащитните й функции. В своята емоционална еуфория от победата на демокрацията те успяха да окастрят зелените клони на държавата, да подкопаят вековните й каменни основи, да й отнемат най-социалните функции. И жезъла на властта, с който всяка държава поддържа реда, законността и сигурността на своите поданици.

Питат днес, нахално и лицемерно „Къде е държавата?” в диспути и речи, бившите депутати от Великото Народно събрание, бившите премиери, президенти, министри и партийни лидери, които с развихреното си демократичното мислене и действие, в най-първите години на Промените, заложиха детонаторите на бъдещите бомби със закъснител - Реституцията и Приватизацията, финансовите и духовни устои на българската държавност. Не всички, разбира се, са обречени да носят историческата вина, но нали, в края на краищата, тя е сбор от малките, личните персонални вини!?

Боже, какво нахалство, какъв цинизъм, да питат днес „Къде е държавата?” и ония професори, доценти, икономисти и политици от пролетта на „победната” 1990 година, които идолопоклоннически, активно и „научно” съдействаха за разработването и приемането на ужасния по замисъл и реализация, разрушителен план за развитие и щастливо демократично бъдеще на България - планът „ РАН - ЪТ”! Мисля, че имаме право днес да запитаме тези демократи „Къде щеше да бъде държавата ни, господа?”, ако тогава, без да се замисляте държавнически, не бяхте предали националните ни интереси на чужди специалисти и съветници, ако с тяхната „безценна помощ”, не бяхте тласнали държавния локомотив в девета глуха линия?

„Къде е държавата? Къде е МВР-ето?” - питат сериозно кредитни милионери, забогатели мистериозно българи за 48 часа, банкери-довчерашни портиери на казина, свободни граждани с условни присъди за подкупи и корупция. Питат хората, ползвайки свободата на личността и свободното говорене, без да осъзнават, колко фарисейски и обиден за обикновения трудов човек е техният въпрос! Защото точно те бяха хората, които с първите си измами, мошеничества, рекет и физическо насилие, пренесоха американския екшън по нашите улици и площади; защото те бяха и още са главните герои в криминалната история на българския преходен бизнес. И не само питат - пишат жалби до Европейските съдебни институции, съдят държавата за пропуснати материални и нематериални ползи, обсебени от дяволския си стремеж за повече пари и благосъстояние.

За съжаление въпросът „Къде е държавата?” много често се чува и от старите журналистически кримки, от безспорните ТОП-журналисти, които самоотвержено и яростно обслужваха не градивната, а разрушителната еуфория на т.н. демокрацията; чува се днес сакралният въпрос във всяко политическо предаване и от нежните розови устни на почти феминизираната 25 годишна журналистика, сравнително добре платена и обвързана с политически партии и телевизионни продуценти, която много добре знае къде е държавата, какво стана с нея, кой я управлява и погубва, но винаги настоява, друг да назове мястото, където е заровено кучето!

Многобройната интелектуална общност от социолози, психолози, коментатори, анализатори и прочие, която достига вече числеността на Българската армия, също недоумяващо или целенасочено пита: „Къде е държавата?” Държавата, която на мнозина от тях е дала образование или възможност да учат в чужбина, право за ползване на известни социални придобивки; държавата, която пряко или косвено ги захранва с поръчки, платени консултации, участия в проекти и конкурси.

***
Но моето раздразнение от риторичния въпрос не свършва до тук. За да бъда максимално справедлив, обръщам поглед и към останалата категория „питащи”, българи, които още по-гръмогласно крещят: „Къде е държавата?”, а в същото време продължават да се редят на опашки пред бюрата и да разчитат единствено на нейната социална помощ.

„Де го туй държавата, бе бате? Децата голи и боси одат!…” - пита нервно майка на осем деца, които макар и трудно, все пак преживяват някак си с майчинските от държавата.

„Къде е, къде е държавата?… С триста лева къща вдига ли се?” - възмущава се пред репортера стопанинът, чиято къща е рухнала от земетресението, после сочи с поглед съседа: „А на него дадоха 2000, нали? Щото е с властта!” „Не защото е с властта, а защото неговата къща е била застрахована, чичо!” - поправя го репортерът… Гробно мълчание!

„Скапана държава!… Шибана държава!… Това държава ли е, бе, мамка му живот!… Заминавам за Канада!” - група млади хора празнуват в ресторант. След фаза „Три промила”, напъхват се в колата, в Дядовата ръкавичка, и… катастрофа, ПТП на магистралата! За щастие, има тежко ранени, спасени в последствие, но няма трупове….

Защото след пет минути идва… ДЪРЖАВАТА! С полицейската кола, със сирената на бърза помощ, със синята лампа на прокурора… Значи, все пак имало държава!

„Мамка му!… Няма живот, няма държава!… Без малко да ни издави туй, Сухото дере!” - младата репортерка е засякла разговор на група стопани от наводненото село и съвсем уместно, професионално взема отношение: „Да, вашите къщи са били наводнени, защото сте превърнали това Сухо дере в сметище! Ха, кажете, че не е вярно?” Никой нищо не казва.

Подобни сцени след природно бедствие, за съжаление, стават вече като че ли ежедневие.

Електрически стълб, 110 квт. паднал, пречупен от обледяване, аварийни групи работят денонощно, не може щетата да се оправи с магическа пръчка, но хората пискат до Бога, до Европейския съюз: „Няма държава! Месото в хладилниците ни се разваля!”…

Дърво в бурята пада върху няколко коли, без застраховка „Каско”, но пострадалите шофьори се стягат да съдят общината и държавата, че не се грижат за сухите клони и дървета!…

Безумен млад шофьор прави катастрофа, хора загиват, но той по чудо оживява, плаща щедро на адвокат, който с чиста съвест пледира за „невинен”, защото държавата липсвала точно в тази отсечка на пътя - нямало забранителен знак за изпреварване, мантинелата била крива, наклона на завоя бил 2 градуса по голям!…

И обикновените трудови хора, като гледат какво става по върховете, започнаха да търсят вината на държавата под всеки камък на пътя, в дънера на всяко нелегално отрязано дърво, във всеки боклук на комшията, изхвърлен пред блока.

Този ред на примери може да бъде безкраен.

Но искам да ви напомня само оня тъжен ден, когато някъде по Южното ни Черноморие загина един голям българин, един Човек, спасявайки двама души от удавяне, но третия не можа да спаси. Мен лично ме потресе държанието на майката на удавения, по-точно първосигналната й реакция. И тя, преди да благодари на останалия жив спасител и на другите спасители, преди да изкаже човешкото си съболезнование към спасителя-удавник, на пресконференцията на другия ден, питаше развихрена, на ляво и дясно „Къде е държавата, бе? Защо не са дошли по-рано?” И т.н.

***
В заключение на тази моя гневна бележка ми се иска да кажа, че този риторичен рефрен „Къде е държавата” подхранва ежедневно нашия нихилизъм, нашето черногледство и те стават все опасни за съществуванието на държавата ни.

Защото макар и обрулена, хилава, ограбена, унизена от политици и управници, скапана и прочие, държавата ни все още я има. Защото я има земята българска под нея. Земята на Аспарух, на царете Борис, Самуил и Калоян, на Ботев и Левски, както се пее в песента. Защото в нашата история е имало и по-тежки времена, когато и дядо Вазов с болка се питал „Де е държавата? Де е България?”

Мисля, като политици и управници, като обикновени хора и чада на тая свещена земя, не трябва да се питаме безконечно „Къде е държавата?”, а „Къде сме ние в тази държава, какво правим, какво даваме за нея?” Как можем да измъкнем от блатото Андрешковата каруца, да станем спасители, а не да си останем сеирджии за още 40 години, когато държавата ни наистина може да изчезне от географската карта!