ТЕЛЕГРАМА
Два дни има до премиерата. Старият артист Иван Петричев седи в голямата и шумна зала на окръжната станция и пише кратки телеграми до роднини и приятели. „Каня всички, които обичам и уважавам”, казва Иван Петричев и пак преглежда написаните телеграми… Уж е готов, а не става.
Погледът му блуждае из шумната зала, а мисълта се връща в оня добруджански град, в който престоя шест години. Не може да свикне с мисълта, че Трифон Звезделинов е починал. Трифон беше най-добрият и верен приятел, от него Иван Петричев научи много, и най-важното - научи, че голямо нещо може да се постигне само с голям труд. И не само това - с голяма обич.
Толкова години буйнокосият, широкогръд Трифон Звезделинов живя в добруджанския град и ден и нощ водеше борба с камъка. Камъкът е твърдоглав, не се предава лесно. И трябва да си изкусен майстор, трябва да усети камъкът с какви ръце и с каква художническа фантазия има работа, за да им се поддаде.
Затова Трифон Звезделинов не го оставяше на мира. И започнаха една по една да се появяват чудните му пластични фигури, паметниците, които придадоха нов смисъл и красота на добруджанската земя.
На всяка премиера идваше Трифон Звезделинов, всички ще поздрави и ще каже едно „На добър час!”, което нищо не струва на човек да го каже, а за актьора е много нещо. А Иван Петричев той си поздравяваше отделно, носеше голям букет цветя и ще каже извинително:
- Гледат те хора, дето те обичат. Това много значи…
Един светнал поглед и една ободряваща усмивка премахваха у Иван Петричев всички предпремиерни страхове и трески.
Обичаше Трифон Звезделинов своя добруджански край и колкото и да го агитираха - не го напусна. Аз имам най-тежкото и примамливо занимание, казваше, изследвам характери, характерите на хората от златна Добруджа, и дай боже да успея да ги пресъздам в скулптурните си творби. Когато един негов съгражданин правеше сложни комбинации, за да отиде в София, Трифон каза на Иван Петричев:
- На човека са му необходими патерици за ума, а в нашия град няма такова предприятие, което да ги произвежда. А ти от мене запомни - човек е силен при корена си… Ще ми е мъчно, но и тебе ще посъветвам - ако идеш в края си, ще видиш какви нови сокове ще избуят.
Иван Петричев го послуша, прибра се в града под Околчица и сега му е благодарен. И му се иска да дойде Трифон на премиерата му, да види тоя вит и труден селяк, който с голяма любов създава на сцената…
Не може да свикне с мисълта, че Трифон Звезделинов е починал. Как е възможно такъв човек, преродил се хиляди пъти в камъка, осеял цяла Добруджа с красота и възпоминание, да почине. И като не може да повярва, Иван Петричев взема перодръжката и пише последната телеграма за премиерата си:
Шумен, гробищата, Трифон Звезделинов…
