МАЙКИТЕ БЕЗ ДЕЦА
Всички майки си приличат. Всеизвестна истина е - не „откривам Америка” след повече от 500 г. след Колумб.
Смешно - прекрасни в любовта към децата си. Очарователни в „обективността” си, че тяхната рожба е НАЙ… Възхитителни с яростта на тигрици, с която бранят малките си.
Да, всички майки си приличат… Но само до мига, в който децата пораснат.
… Имам си едно такова малко необичайно хоби напоследък. Вървя по улиците на града и внимателно разглеждам женските лица. Разделила съм ги на три групи.
Ето първата. Дънки или практичен панталон. Някаква блузка. Равни обувки или дори маратонки. Прибрана набързо с ластик коса. Кръгове под очите. Никакъв намек за грим. Това са майките, благодарни, че дишането е безусловен рефлекс. Разкъсвани между работата и насинените колена, между тенджерите върху котлона и домашното по математика, между прахосмукачката и споделяните с тях първи любовни трепети. Често изнервени, но живи, истински - женствено-прекрасни!
Втората група. Жените на статута, живеещи по правилата. В портмонетата носят снимки на порасналите деца, които са надалеч (от Варна до Свиленград). Достойни жени с изгоден план от мобилния оператор. Изпращат колети с домашна лютеница. Месеци предварително съчиняват менюто за няколкото кратки гостувания през годината. А ако са късметлийки, имат своя Великден - лятната ваканция на внучетата. Достойни жени, винаги в очакване и готовност… красиви! И млади.
… И - третата група. Дами. Жените, разполагащи с цялото време на света само за себе си (най-после!). И това им личи. Самодостатъчни, самоуверени. С прическа и грим. Маникюр, козметик, дори фитнес. Книги и театър. Бавно кафе. Маркови дрехи. Пола - лале, която прави походката грациозна и не позволява да се тича. Висок ток, който дава самочувствие. Могат да си го позволят, защото никога и за никъде не бързат. Наистина дами по нашите мерки. Макар и майки. Дами, защото… са майки без деца.
Майките без деца респектират на улицата и рухват вкъщи.
Майки без деца. Нечовешка категория. Майки, които не чуват най-искрено изречената лъжа, че са най-красивите на света. Майки, които не се оглеждат в любимите очи, а единствено - в огледалото в коридора (А то е враг, знаете ли, показва само бръчки и дефекти). Майки, за които времето се измерва единствено в часови пояси между Пекин и Лас Вегас. Самоуверени и самодостатъчни жени. За пред хората. С угаснал поглед вкъщи, взрян единствено в обозначението за скайп. С преждевременно остарели души. Безнадеждни жени…, всяка от които напомня известната скулптура на Дебеляновата майка…
Три групи майки… Винаги благословени. И винаги прокълнати…
… И аз съм майка. Имам достатъчно време да си поиграя на психология. Няма да казвам от коя група съм по собствената си класификация…
…………………………………………………………………………………………………
Родино, майчице, защо? И двете не сме виновни! Или сме!…
P. S. Какво ли е това „размекване”? Може би заради късния час. Трябва да свърша още нещо - да си приготвя за утре сините обувки с 15-сантиметровия ток.
Лека нощ, майки от трите категории!
Лека нощ, деца!
23.11.2013 г.
В. Търново
