Димитър Симидов

Приказка за деца и възрастни

Било в началото на месец март…
Решила родната ни книга да празнува -
и също като император Бонапарт,
света с един замах да завоюва;
но не с барут, желязо и олово,
а с живо, звучно, чудодейно слово…

Събрала специални комитети,
мобилизирала писатели, поети -
творци на разкази, романи, драми;
явили се във помощ десетина дами
от столичния ни хайлайфен свят -
и работата тръгнала наред.

Дошъл денят на празника. Тържествено
след литургията божествена
отслужен бил молебен за веригата
герои и творци на книгата -
и панихида за покойните писатели.
Присъствали всичките книгоиздатели,
книжари, книговезци, книгофабриканти,
дошли и разни тути-кванти;
дошли и множество читалища;
дори със специални делегации,
посрещнати с възторжени овации,
дошли и няколко сиропиталища.
Поканен бил министра на просветата,
но той бил ангажиран със съвета, та
пратил за свой заместник шефа
на културното
и литературно отделение…

Започнало черковно псалмопение.
О, миг върховен и несвесен!
И химн на ангелски криле понесен,
към светлите лазури се издига
във чест на българската родна книга.
С една реч - тържество с достойнство и методи,
същинско „Свети Кирил и Методи”.

И цяла седмица така се продължила
все в чест на книжнината наша мила.

Но за всеобща изненада -
тиражът на възхваляваната книга,
наместо да се вдига
започнал застрашително да спада,
дори безпомощно да шествува към Халите,
купувана на едро от бакалите.
О, ужас и скандал!
Това е вече истински скандал
и дебелоочие!
Нали уж правим честване и прочее?
Такъв ли ще ни бъде вечно хала?

Най-сетне се разбрала
причината за цялото нещастие:
по навик странен,
не бил нито припомнен, ни поканен
да вземе участие -
кой мислите?
Тоз, който трябваше да дойде пръв,
тоз, който и купува, и чете със стръв:
на книгата най-верния приятел -
безименния български читател…

в. „Щурец”, г. 7, бр.329, 1.04.1939 г.