Ирена Панкева

ПРЕПУСКАТ КОНЧЕТА

            Листата валят и се случва отново ноември,
            кратък празник на златото и добрите мъгли.
                                               Виолета Христова

Каква летаргия!
Светът заспива!
Затъва в дъжд и кал животът прашен.
Внезапни кончета препускат диво -
галоп и кариер -
препускат страшно!
Жребчета алести с коси невчесани -
прелива от кураж кръвта им млада!
За смелите по дух светът е тесен,
не е достатъчна една ливада!
Препускат шеметно в калейдоскопа
на зимни вечери, на дни сурови.
Сърцето на студа разбиват с тропот -
горещи ветрове с добри подкови!
Събужда се светът, животът живва,
отупва си калта земята прашна.
Каква летаргия?
Развели гриви,
препускат кончета и няма страшно!

ПЕЙЗАЖ

В света на мъртвите светулки,
след пир с презрели боровинки,
прокапва покривът небесен -
в кръвта на калните му вени
се дави огнената есен,
угасва пламъкът й тленен!
Гора. В гората - невестулки,
в гората - сумрак суросинкав!…
Притихва земната картина,
жилетка дрипава намята -
изгниват папрати и гъби,
настъпва времето за прошка.
Студът с лисичите си зъби
разкъсва облачна кокошка
и лека, мека перушина
затрупва с белота земята.
Пейзаж!
Какво не му достига?
Човек? Човечност?
Неизбежно
с усмивка слънцето се вдига
и вдъхва на пейзажа нежност!