БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ
Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
Твоето слънце,
твоето гергефено нощно небе
ме познават.
Познават ме твоите пътища,
по които вървях
и вървя.
Като дете, когато прохождах,
паднах
и целунах земята ти
и след тази целувка
направих
своята първа крачка -
следата ми от този миг
е тук,
на твоята земя.
Тъй както първата любов
и тази моя първа крачка
не се забравя,
не се забравя никога.
Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
И сълзите ми са твои -
от радост или от тъга.
Моята майка,
моят баща,
които с ръцете си
съм спуснал в гроба,
лежат в земята ти,
Българийо.
Аз съм твой син
и мои са твоите пътища.
ИЗПОВЕД
Тръгнах ей така,
босичък
по голямата земя.
Изгоряха ми нозете.
Сърцето ми изгоря.
Не изгаряйте, нозе.
Сърце, не изгаряй.
Аз съм още
в началото на пътя,
в началото на пътя…
ПРЕДЧУВСТВИЕТО НА ЦВЕТЕТО
Слънцето ме събуди с целувка
и аз навестих пролетта.
Дъхът ми се пръсна наоколо
и стана пиян света.
Пчелата се влюби във мене,
запя със старинен саз.
Какво, че краде от нектара ми -
в меда имам дял и аз.
Никой не е избягал
от смъртта досега.
Поне от мен да остане
във всичко по малко тъга.
СЪДБА
Аз съм само едно листо, паднало на земята,
а дървото не търси обруленото си листо.
Дървото не тъжи за листата,
дървото сънува само идната пролет,
дето пак ще се усмихне цвят по цвят,
листо по листо.
Аз тъгувам за мястото си върху клона на дървото,
но аз съм едно листо, паднало на земята,
и формата ми, и цветът ми,
всичко, всичко изчезва постепенно.
Къде е, къде е моето дърво,
къде е, къде е моят клон,
откъдето да предизвиквам ветровете!
ХАРМОНИЯ
Аз съм радостен днес, аз съм млад и свободен.
Като моите спомени тук пъстреят цветя.
И вървя сред голямата древна природа -
колко мъдра е тя, колко смела е тя.
Ето, птиците пеят безхитростни песни
и във клоните плискат звук подир звук.
А листата са горди. И цветята са весели.
И всичко тъй точно е разчетено тук.
Тук владеят едни справедливи закони
и всичко е чисто като детски смях -
дърветата дават на птиците клони,
а птиците пеят песни за тях.
СВЕТЛИНА
Тъмнината е бездушна.
Тайнствена е тъмнината.
Тебе скрива.
Него скрива.
Скрива всичко на земята.
Ала могат ли да скрият
бръчките ти по лицето,
твоята добра усмивка,
дето идва от сърцето?
Само малък лъч да светне,
лъч, по-тънък от иглата,
и разкъсани, отстъпват
тайните на тъмнината.
ФРАГМЕНТ
Аз съм трапчинката на твоята буза -
когато се усмихнеш,
появявам се аз.
РАЗГОВОР С БУРГАС
Аз отдавна щях да те напусна,
непременно щях да си отида,
град Бургас,
завинаги от тебе.
Но изгубих много, много време
твоето море да убеждавам
в моя край със мен да дойде тайно,
да избяга заедно със мене
в една нощ, когато всички спят.
Не сполучих.
То не ме послуша.
И сега аз пия, пия често
и морето предизвиквам с думи
и с това сърцето си залъгвам.
Днес една сватовница ми каза:
че морето все пак ме обичало.
- Хей, Реджеб, морето те обича -
каза тя.
И аз почти повярвах.
Та човек с това се утешава -
иначе как може да живее.
***
Всяко нещо може да се превърне в нещо друго,
лъжата например - в богатство,
лъжата - в слава,
лъжата - в блясък.
Но лъжата никога не може да се превърне в песен.
А аз в песен ще се превърна някой ден,
дори да стигна до просяшка тояга,
в тъжна песен,
като шумоленето на есенни листа,
в песен,
която ще стопли поне една човешка душа,
в песен,
дори да бъде забравена за кратко време.
***
Дори да съм сам между земята и небето,
не съм толкова отчаян, колкото изглеждам.
Под земята имам свои близки,
които отдавна са се превърнали в цветя,
а душите им - в звезди по небето.
Сега аз живея далече от земните нужди,
живея аз сега между цветя и звезди,
които не са ми чужди.
ЕДНО МАЛКО ЖЕЛАНИЕ
Край железопътната линия да имам дом.
(Ще имам ли някога?)
Но да не спират пред него влаковете.
(Ще спрат ли някога?)
Да минават влакове, да отминават,
да минават влакове, да отминават.
Само момичета от прозорците
с бели ръце да ме поздравяват.
(Ще ме поздрави ли някое някога?)
Да минават влакове, да отминават!
НЕ ПРИЛИЧАЙ НА ВЯТЪРА
Не приличай на вятъра.
Не приличай на вятъра.
Вятърът пръска навред по земята
семена на полезни и ненужни растения,
на красиви цветя, на изсъхнали тръни.
Не приличай на вятъра.
Не приличай на вятъра.
Вятърът скита без път по земята -
вечен, безстрастен, съвсем безразличен
към зло и добро, към мъка и радост.
Не приличай на вятъра.
Не приличай на вятъра.
ЕСЕННИ МОТИВИ
1.
Една разсъдливост наоколо - колкото може,
една загриженост - пълна с благородство.
Всичко, затворило се в есенната самота
е в период на съзряване,
което напомня за величие.
А след това по зелените води на реките златните листа
пътуват спокойно
- като лодки с опънати платна -
към вечността.
2.
Няма място за тревоги
затова, че
ще останат без плодове клоните,
затова че
ще изчезнат временно цветовете,
затова че
ще изтрие вятърът стъпките по пясъка.
Животът пак ще диша
с още по-голяма свежест и надежда
в пъпките на клоните,
в семената под земята,
както любовта в сърцето,
която прокарва филизи и през тъгата.
