НЕИ
НЕИ
Хубостта ти е от приказките зета,
любовта ти - от улицата снета.
От приказките е моята любов,
от улицата - любовника ти нов.
ПО Т. КУНЕВ
- Иване, пусти хайлазин,
опустя твойта наука;
баща покруси, Иване,
учи - да имаш сполука…
- Сърце по друго лудее:
какво съм крив аз на татко?
Презсила не се мирува,
немирство по мие сладко.
ПО ЯВОРОВА
1. ЧЕСТИТ Е…
Честит, честит е, който може
на тоя свят и без цигара
живота той да си прекара -
и без тютюн - честит е, Боже!
Честит, честит е, който може
девойка красна да не люби
и времето си да не губи
със блянове - честит е, Боже!
Но по-честит е, който може
цигари винаги да има
и на прекрасната любима
да е любим - честит е, Боже!
2. НАПРАЗНО, ЛИБЕ…
Напразно, либе, се боиш,
че скитане ме изхаби -
че ти си вече може би
от мен забравена остала.
Напразно, либе, се боиш…
Та мога ли забравя аз
немилостивата оназ,
коя не ми е нищо дала!
ЕКОВЕТЕ
По Ив. Вазов
Скиталец беден по светът,
аз не намерих никой път
училище за мене сгодно,
за подвизите ми свободно…
И злобна ярост ме връхлете,
и викнах: вий, кои без жал,
убихте моя идеал,
дано всегда да сте проклети!…
Но чух там отзив:
- Какво си диване ти!
Отидох в първата гимназия.
Ей тук, извиках, поне мога
да си попсувам чак до Бога
учителите си, що мразя.
Аз искам щастие, но то
не е ни в корист, ни в злато -
аз търся гиздава девойка!…
И екът рече: - Двойка, двойка!
Бегах в търговското школо,
но пак натъкнах се на зло.
И рекох: аз съм още млад,
другар съм първи на Амура:
аз искам в тоя долен свят
да издържа поне матура.
За диплома, па даже с тройка,
бълнувам, мисля и лудея!…
Но екът рече: - Де я?… Де я?
В школо военно се найдох -
от всички други възгетчисъл.
Герои славни, аз дойдох
със мойта мъка, с мойта мисъл.
Вий нямате ли у вас кът,
затулен, таен от светът
къде диплом без труд зема?
Но чух там отзив: - Нема, нема!
ПРЕДИЗБОРНИ ДНИ
Криза свила е червата
и заглозгала стомасите,
ний си гледаме рахата -
да му мислят сиромасите.
Викат, кряскат на площада,
казват речи съблазнителни,
а законът без пощада
стегнат е сред въпросителни.
И уж питаме народа
що му тегне на душицата, -
в същност, както ни е сгода
си въртиме цепеницата!
ДУШАТА МИ
Душата ми е храм,
вълшебство има там:
в средата има полилей,
кандилца със елей.
Щом тези кандилца
от нашите сърца
запалят се веднъж,
в храма изведнъж
сред нощна тъмнина
настава светлина
и дивна красота
в дома на любовта.
Дете, аз жрец съм там -
бъди жрица във този храм!
ЕЛА!
Усмивката ти - райска пролет -
и погледа ти мил, омаен,
съдържат в себе шепот таен
за някакъв вълшебен полет.
Ела! Ще полетим в лазура
към царство, пълно с хризантеми,
от там ще пратим анатеми
към враговете на амура.
ЕСЕН
И тази есен, по традиция,
пристъпи хладна, златожълта,
изхитри строгата полиция
и в столицата ни нахълта.
Без никаква легитимация
навлезе в нашата обител,
промъкна се, обаче с грация,
дори по Цар Освободител.
И сметка не държи за нашите
права граждански и човешки,
а из невиделица сгащи те
по скромничките тънки дрешки…
Ядем на есента опинците
и на въпросите валутни,
и сред студа ковем си клинците,
че пак сме тъй безпардесютни!…
ТЕМНО, БРАТЕ!
По Елин Пелин
Темно, брате, темно, ете
като в катраница -
нито газениче свети,
нито пък свещица!
Ужка божем от Влахия
видело вземахме,
а па оно па у темно
па си останахме…
Та нема ли кой да ливне
със газ комитето,
да разпръсне това пусто
темнило проклето?
ЗАЩО?
Америка се и тя намеси:
в морето дупка ще направи.
- Защо се Вилсон не обеси?
Защо се Вилсон не удави?
Бог Марс доволен трий ръцете си,
блестят очите му лукави.
- Защо ли Марс се не обеси?
Защо ли Марс се не удави?
Сарай женица млада взе си.
И офанзива щял да прави.
- Защо Сарай се не обеси?
Защо Сарай се не удави?
ПАРИ
Пари,
и днес ви зърнах -
все в чуждите кесии -
напети, гиздосии,
със поглед нейде - де ли? -
кат някои светии
от божии предели.
Защо
пред мене вие
се сепвате нервозно
и плашите се грозно
от лоша орисия?…
О, колко е шикозно
във моята кесия!
Пари,
обезпаричен
аз кретам по земята -
вий дайте си ръката
и нека в дружба верна
да плюем на съдбата
коварна и мизерна!
КОГА УМРА
Над хладния ми гроб
кандило не палете,
за грешната душа
темяни не горете…
Над хладния ми гроб
тютюн димящ турете -
тютюневия дим
ще стигне боговете!
