Размисли за една статия във в.”Дума”

Анита Коларова

Напоследък се говори усилено за необходимостта в учебниците по история да намерят място „престъпленията” на комунизма. Но не се чува глас, /а ако има такъв се заглушава, въпреки свободата на словото/ че наред с тях е нужно да се отразят и престъпленията на фашизма.

Знаете ли, господа и дами, че комунистическите лагери са наследени от фашистко време? Но откъде да знаете, това е „партийна тайна”. За тези лагери е писано много, пише го и Павлина Павлова в романа си „Убийство в Златната подкова”. Ще си позволя един цитат:

„…те са построени не от комунистите, а по указание на германците по времето на Втората световна война. Това са лагерите в Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик, Свети Никола, както и на о. Белене.” Вярно е, че са използвани и от комунистите, а също и това, че в тях са попадали и невинни хора като Димитър Талев, Йосиф Петров и др.

Ние, съвременниците на епохата на Втората световна война, сме свидетели, че комунизъм в България не е имало. Комунисти да, но не и комунизъм. Имаше и престъпления, извършени от комунисти, имаше и много грешки. Но както Хикс може да изплаче болката си, че баща му е бил в Белене, така и аз мога да изплача своята, че баща ми е бил на лагер в Момчилград през 1938 г., наклеветен при това, а моята баба, вдовица , майка ми и 4-те ми лели са се чудели как да се справят без адвокатската му заплата и са гладували…

Комунизъм! Да, чакахме го, бленувахме го, но си знаехме, че това е химера, защото не може „всеки да работи според възможностите си, а да получава според потребностите си” - един от комичните постулати на комунизъм, като се знае каква е човешката природа. Ето защо комунизмът се отдалечаваше от нас, колкото повече си мечтаехме за него. Виж, живяхме при социализма, който, въпреки недостатъците си, сега ни кара да изпитваме носталгия. Партийните ни водачи го наричаха ту „развит”, ту „зрял” - повод за анекдоти.

Но, като нямаше комунизъм, за който така яростно и при всеки сгоден случай се упражнява в риторика президентът Плевнелиев, чиито родители са били комунистическа номенклатура, тогава защо така яростно, при това цели 25 години след демократичните промени, се заговори за комунизъм? Някъде в медиите чух отговора на този въпрос и това бе една мисъл на Лао Дзъ: „Като нямаш враг, създай го!”

И така, четвърт век България затъва. ЗАЩО?!! Това трябва някак да се обясни на хората, нали?
Как да стане?
Нужен е враг!

Но, пак ние, съвременниците на гореспоменатата епоха, можем да твърдим, че ако комунизъм не е имало, то фашизъм е имало. Ако ще се изучава едното, не върви без другото. Така че, ако ще се пишат учебници, статиите и уроците в тях трябва да бъдат дело на добросъвестни и умни историци, а не на озлобени реваншисти. И да се сложи край на разделението на българския народ, за да тръгне България напред.

Атаките срещу комунизма толкова зачестиха, че започва да става и смешно, и тъжно. То не бяха предавания по радиото и телевизията, романи, филми, бдения, откривания на паметници -на папа Йоан Павел II на о-в Белене, на Георги Марков на пл. “Журналист” в София …

А колко души присъстваха на откриването на паметника на Г. Марков, господа? Роднините му, броени демократи, сегашният и бившите президенти, един от които предлагаше преди 25 години да се изхвърли кирилицата и да се въведе латиницата и прогони от родината ни оригинала на Паисиевата история.Отвратително!

КЪДЕ Е ИСТИНАТА? Да я потърсим в прекрасната статия на проф. Чавдар Добрев по повод откриването на този паметник, озаглавена „Дребни играчи и жалки покерджии”, поместена в броя на в. „Дума” от 17 ноември 2014 г. /може да се прочете онлайн/.

Съвсем не правя реклама на в. „Дума”, но не е тайна, че чета този вестник и му сътруднича. Мисля си, че той няма нищо общо със скучния в. „Работническо дело” и е най-модерният, на европейско равнище, вестник у нас, особено съботният му брой.

Статията на проф. Чавдар Добрев не е голословна, а подкрепена с факти, базиращи се на личното му познанство с Георги Марков. Тя е написана добронамерено към трагично загиналия писател, задълбочено и обективно. Това е ИСТОРИЧЕСКА СТАТИЯ. Точно такива статии трябва да влязат в учебниците, ако се изучават „Задочните репортажи” на Георги Марков. Тези, които я прочетат, ще направят ревизия на доверчивостта си и убедеността си в едни нелепи и недоказани твърдения.

Случаят „Георги Марков” много напомня случая „Сергей Антонов”, когато мнозина се бяха хванали на въдицата на атентатора Мехмет Али Агджа от организацията „Сивите вълци” и гледахме в пълна парализа как измъчват един напълно невинен българин, чийто организъм не издържа на психотропните вещества, с които го третираха. По-любознателните могат да прочетат, освен статията на проф. Ч. Добрев, и малко по-надолу публикуваната Социална приставка на Facebook, изпратена от боб в 10:12 днес, 17 ноември, 2014 г.