ЧЕПЕЛАРЕ
ЧЕПЕЛАРЕ
Шосе, река - сред планина могъща.
Зелените гори преливат в синьо.
Площад, хотели и хиляда къщи.
И хора, за които е Родина.
Ще каже нетактичен пътник пряко:
„ Ах, що за град! Та как живеят тука?”
И може би ще му отвърне някой:
Тъй както Господ дал, е нашта слука.
Модерни майки с гукащи колички
с поредни клюки пият си кафето,
а любопитно Слънцето наднича
усмихва ли се във съня Детето.
Със стоки магазините са пълни,
животът - с грижи, с труд и със любовни…
Вестта за смърт отеква като мълния,
един развод - деня ще поотрови.
И все пак сладко въздуха се диша,
а времето тече си - чуй реката!
Дори да искаш всичко да опишеш,
ще уловиш ли трепета в душата?
Шосе. Река. Сред планина могъща.
Опива въздух боров - старо вино!
Изпълнени с живот хиляда къщи.
Градче, със подзаглавие: Родина.
2010
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Моя спътнице вярна, слушай ме да ти призная
свойта скрита тъга, преди да политнем към Края.
Отшумя есента със палитра на багри богата,
но остана ни още любогрейното „циганско лято”.
Чуй: припява ноември с унилия глас на капчука,
но е топло у нас от усмивки на двамата внука.
Те от снимки ни гледат, вместо смях да отекне наяве
- тъжен български жребий… Но раснат игриви и здрави.
Телефонът звъни - вест пресича към нас океана.
Чувам тях! Еква смях… Да не мислим за нашата рана.
Телефонният звън - сякаш слънчев лъч пръска мъглата
и шуми млада кръв, и прелива пощада в сърцата!
Наше „циганско лято, от спомени свидни съгрято.
Има в него и пролетни песни, и есенно злато.
2010
ЕСЕННИ СВАТБИ
В ниското - брезите белоноги,
целите нанизани с пендари,
сякаш сбрали слънчевия огън,
светят сватбено, но не изгарят.
Перчемлии борове със трепет
гледат към невести-хубавици.
Вятър вейне - хороводът трепне
и вихрушка ройне рой жълтици.
Сто врабчета - девери чевръсти -
пръскат с човки семената зрели.
Есента пак вдига сватби пъстри,
от лъчи и краски пощурели.
А след тях във земните обятия,
в крехки семена и тайни пъпки
ще започне чудото-зачатие…
Сещате ли живите му тръпки!
От върха мъглите сивокоси
стръвно точат ледената брадва.
Но напук на тях мълва се носи:
рождества напролет ще ни радват!
Край Смолян
ИЗПОВЕД
Не бях лишен от творческа суетност,
но жребият зажегли ме в браздата
и без протест се вписвах неусетно
в суровите повели на съдбата.
Край мен едни се кичеха със лаври,
а други пък - със шутовски гримаси,
лакеи се усмихваха на гаврите,
четвърти - в култ издигаха стомасите…
Гнева си укротявах със умора,
без гордостта с поклон да унизявам;
обикновен и земен между хората,
не изкривих браздата си корава.
Раздавах слово, вяра и сърдечност
и получавах хляб и равновесие,
та стига ми в прииждащата вечер
да се преплита стих от моя песен.
И ако тя у някого пробуди
една сълза или една усмивка,
ще зная, че не съм живял залудо
и съм заслужил сетната почивка.
2010
ЗАВРЪЩАНЕ
На хилядите чеда на България,
потърсили хляб и подслон в чужбина.
В нечакан ден ще влезеш плахо в двора.
Под стъпките ти - пожълтяла шума.
Но няма лай познат да отговори ,
ни близък с изненада ще продума.
Върху вратата входна ще намериш
предупреждение - стиха на Далчев:
„СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА”.
Ще помълчиш смутен, за миг разбрал, че
си като притчовия Блуден син…
Иконата, семейните портрети
те срещат със засъхнали сълзи,
но всяка още в погледа ти свети…
Ти спомняш поривите към раздели,
магията на думи неизбродни.
Примамван от безкрайните предели,
там в сън си чувал гласовете родни.
Завърна се… До болка тук познато е,
във този край - и слънчев, и подлунен…
Отсъства само майчино обятие
и бащина ръка - да я целунеш.
2013
