Херман де Конинк (Herman de Coninck), фламандски поет, журналист, есеист, преводач, е роден на 21.02.1944 г. в Мехелен, Белгия. Завършва германска филология в Католическия университет в Льовен (1966). Преподавал в училище, служи в армията. От 1970 г. се занимава с журналистика, от 1970 до 1983 г. издава ежеседмичника „HUMO” („Хумо”), от 1983 г. - сп. „Ню верелд тайдсхрифт” („Nieuw Wereldtijdschrift”). Дебютира с поетична книга през 1969 г. Автор на поетичните сборници „Хектари на паметта”, „Податлива любов” и др. Неговите есета за поезия са публикувани през 1983, 1992 г., 1994 г. и 1995 г. Носител на наградата „Ян Кемперт” (1983), отличието на празниците на фламандската поезия в Дьорл, Белгия (1986) и др. Умира от остра сърдечна недостатъчност на 53 г. на 22.05.1997 г. на улица в Лисабон, където е на писателски конгрес. Погребан в антверпенското гробище „Схонселхоф”. Оставя огромно епистоларно наследство (повече от 15 000 писма), част от които са издадени през 2004 г. в книга. През 2005 г. е включен във фламандската версия на списъка на великите белгийци. Книги с негови стихове са издадени на английски и немски езици. У нас е превеждан от Емилия и Манолова и Паруш Парушев, публикувана е книгата му „Баща. - Един за друг” в превод на Багрелия Борисова (2000).

Публикации:

Поезия:

ЕСЕН/ превод: Емилия Манолова и Паруш Парушев/ брой 67 ноември 2014