Анита Коларова

Посветен изцяло на 200-годишнината от рождението на Михаил Юриевич Лермонтов, бр. 3 на списание-алманах „Пламък”, 2014 г. ще запали огън и в най-студените сърца. Твърдението ми не е израз на временна еуфория.

Тайната за въздействието на броя е в словесното изящество и сила на представителя на романтизма в руската класическа литература /заедно с А. Пушкин и Ф. Тютчев/ Михаил
Лермонтов, чийто бурен и кратък живот е озарен от огнени страсти, паметни срещи и неравни битки с руското консервативно общество и Николай I, проследени в писма, снимки, стихове и статии, както и чрез най-популярните творби на поета.

Уводната статия на изданието проследява накратко биографията на рано загиналия Лермонтов, роден в Москва през 1814 г., но прекарал детството си в семейното имение в Тархани. Четивото „Тархани” с автор Л. Новоженов, превод на Г. Христов, разкрива неговия благороднически род, водещ началото си от шотландската фамилия Лиърмаунт, заселила се в Русия по времето на цар Михаил Романов /началото на 17 в./

Пак в тая насока е разделът Шотландските струни на Лермонтов, наречен така по едноименната статия на Владимир Бондаренко , съпроводена от интересен снимков материал: Камъкът на Ейлдонския хълм и зад него двете преплетени дръвчета, Томас и кралицата на феите, Паметната плоча на развалините на кулата на Томас, Развалините на кулата в двора на ресторантчето, Ейлдонският хълм, за които четем в материала, превод на Татяна Любенова./

Вълшебните стихотворения на магьосника на руското слово, в т. ч. и няколко от неговия юношески период, са преведени от най-добрите български преводачи на Лермонтов: Найден Вълчав, Григор Ленков, Димитър Горсов, Петър Велчев, Андрей Германов, Димитър Златев, Любен Любенов, Стоян Бакърджиев, Димитър Карачивиев.

„Сам вървя през мрака лунно-млечен.
Път в мъглата - каменист - блести.
Тиха нощ тук слуша Бога вечен.
И звездата на звезда шепти”
                      Прев. Д. Горсов

Наслаждаваме се на вдъхновения и майсторски превод на няколко поеми: поемата „Песен за цар Иван Василиевич, младия опричник и смелия търговец Калашников” /превод Н. Вълчев/, на „Мцири” и откъс от „Демон” /прев. Л. Любенов/, както и на провокативната проза на Лермонтов - „Герой на нашето време”, част втора /Краят на дневника на Печорин/.

Не може да не ни заинтригува изследването на Иван Пауновски „ Лермонтов и Печорин”, тъй като още приживе читателите са правили сравнения между автор и герой и са били уверени, че Лермонтов е прототипът на Печорин, както Пушкин на Евгений Онегин. Но „Герой на нашето време” не е автобиография, нито Лермонтов признава, че той е Печорин. И ако те са близки, то близостта им е в „духовната им връзка”, както твърди В. Г. Белински.

Този роман, тъй много ненавиждан от Николай I, разкрива един от най-силните представители на „излишните хора” в Русия, какъвто е Печорин. Иван Пауновски пише: „Голямата руска литература започва тъкмо с тия герои. Нейната особеност е, че първият й разцвет в лицето на Пушкин и Лермонтов избухва в момент на социален упадък и болезнена криза в просветеното дворянство. Усложнява я след разгрома на декабристите и враждебното навечерие вече в европейската закваска на руския реформизъм”.

Нека да добавя, че броят става още по-задълбочен чрез изключителната статия на Николай Гумильов „Читателят”, която представя литературната руска критика от деветнайсти век.

А есето на Веселин Ханчев „Лермонтов и Байрон” не само разкрива преклонението на руския поет към гениалния красив лорд, автора на „Чайлд Харолд”, загинал за свободата на Гърция, но наистина възпламенява страниците на алманаха с мисли като тази: „Две души, които никога не са се срещали на земята, но които са така близки в света на страданието и красотата”.

В рубриката „Версии” е поместена с малки съкращения статията на Рудолф Баландин „Убийството на Михаил Лермонтов” в превод на Георги Ангелов. Лермонтов е имал предчувствие за близка смърт. Сърцето му е било чувствителна мембрана. Той не е убит от Мартинов на несъстоялия се всъщност дуел, официалната версия, а подло, от засада, от храстите, по заповед на царя, заради стихотворението си „Смъртта на поета”, посветено на А.С. Пушкин.

Ето как е изразил тоя предчувствията си:

Гроб кървав чака ме. Без знак,
гроб кървав, без молитва и без кръст,
на див, заливан от вълните бряг
под мрачен свод: покой околовръст.
                       /превод на В. Хинкова/

Вълнуващо е стихотворението на Матей Шопкин „Обръщение към Михаил Ю. Лермонтов, където се казва:”…че само този, който страда/ превръща словото в любов!”
Не е забравено и епистоларното наследство на Лермонтов с предговор от Г. Германов.
А че Михаил Юриевич Лермонтов е бил не само поет, но и художник доказват неговият прекрасен Автопортрет, както и акварелите „Бели брези”, „Кавказ”, Пейзаж с езеро”-1825 г.

Илюстрации на „Демон” са акварелите на М.Врубел „Глава на Демона” и „Тамара и Демонът”, а неизвестен художник е оставил портрет на Лермонтов като дете /1820-1822/.

Не ни остава нищо друго, освен да благодарим на създателите на броя, който е цяло богатство и пламтящ факел в ръцете на читателя.