Атанас Капралов

БАЛАДА ЗА ЗЛАТНАТА РИБКА

Златна рибке,
защо не поискаш
да ти върна отново морето?
Там е твоят живот,
тук – рискът
да си в плен на рибаря несретен.

Ти трептиш като слънце и молиш
да те взема със мен.
Моя вярна,
как любов ще ти дам аз – и колко? –
през стените на стъклен аквариум!

Не разбирам с какво съм заслужил
този дар.
Да те пусна мой дълг е.
А в замяна съвсем не е нужно
три желания да ми изпълниш.

Мен ми стига да видя
как нежно
ще изпишеш дъга над морето.
И със перчици
как ще изрежеш
златни кръгове –
всичко да светне!

Всичко, всичко!…
А аз със клепачи
ще примигам,
ще махам за сбогом…
И когато ми се доплаче,
ще напусна брега.
Ако мога.

БАЛАДА ЗА ВОДНОТО КОНЧЕ

Притиска ме към дъното водата.
Прозрачна.
Мълчалива.
И студена.
А стръкчето тръстиково в устата
прецежда въздух,
                            колкото спасение.

Мечтата ми,
разкъсана от миди,
се гърчи между мъртви водорасли.
Аз бавно се изправям да я видя,
но – ослепен! –
                        препъвам се във пясъка…

Да бих узнал на раците езика!
Пълзя към тях,
уж те пълзят срещу ми…
А все съм сам.
През тънката тръстика
едва поемам дъх –
                              да скътам думите.

Защото знам:
Доброто водно конче
ще кацне някой път върху отвора
на дните ми.
Като надгробна плоча.
И с моя вик ще полети нагоре!

ПЕСНИЧКА ЗА ВЕЛИКИЯ РАЗПАЛВАЧ

                              На Иван Есенски

Откак се помня –
в пек и студ –
разпалвам все войни съдбовни.
Обстрелвам злото като луд,
взел правдата за чифт пищови.

Откак се помня –
нощ и ден –
баталии за чест и слава…
Но стяга се кръгът край мен
и чувствам –
краят приближава.

Войниците ми –
час по час –
предават ме с псувни коварни.
И вече командир съм аз
на себе си…
А имах армия!

А имах всичко в този свят:
Любов,
илюзия,
мишена,
потребност от победа,
глад
да вляза в битката свещена…

…Лежа в окопа,
обкръжен
от танкове и от пехота.
И хамлетствам:
Живот във плен?
Или да си спестя живота?

В главата ми се пръква мрак…
Напук на всичко,
без идея –
от мрака скъсвам черен флаг
и марширувам аз,
и пея:

„Аз бях войник, велииик войник,
но не разбрах защооо,
за бога!”
И с флага черен в този миг
сърцето си покривам…
Сбогом.