Иванко Маринов

СИМОН ПУСТИННИК

(Луис Бунюел)

Ел Греко, Калдерон и Гоя…
Париж и двайсетте години.
Светът бе млад,
                    светът бе мой
с нямата игра на киното.

И ние бяхме млади, млади:
Салвадор, Луис, Федерико…
Днес всички сме отвъд огради.
Кошмарни сънища ни свикват.

Докато чакам първия коктейл,
в стената стрелям, не улучвам.
Отлей за помен,
                    Луис Бунюел! -
бездомно андалузко куче.

АФИШ ЗА ФИЛМА „ЗАТВОРЪТ”

(Ингмар Бергман)

Това северно лято е кратко.
Есента тук припада рано.
И сребри ягодова поляна -
осланената ми соната.

Ех, видения… Боже, боже! -
За ръце хванати Лив и Ингрид.
Те добре знаят Лошия,
дето светът му не стига.

Той не снима, умира в затвора.
/Едно кратко, последно свиждане./
През решетката вижда
                             как Корабът
отплува без него…

За Индия!

КОРИДА В СЕВИЛЯ

(Орсън Уелс)

Ще ни стигнат ли жили, актьоре?! -
Тази арена вещае смърт.
Ти си имал велики роли,
но играта днес води бикът.

Тази игра е печално известна:
първо убий, че тогава живей.
Тази детска игра не е лесна…
В първия ред седи
                          Хемингуей!

УТРИННА СЕРЕНАДА

(Кирил Христов)

Снощен глас нещо боботи.
Изтрезняващ юнак без кон
рецитира Христо Ботев
под Вазовия балкон…

Патриархът е стара пушка
и си знае цената.
Патриархът учтиво слуша
тоя перко наквасен.
Стига панаир, стига! -
пий една бира, Кириле! -
Всички сме бивали гении,
но не ни е достигало
дядо Вазовото търпение.

Пък другото?
Божи работи, божи ноти…
Това друго е Христо Ботев!

ЕОЛОВА АРФА

(Поручик Михаил Лермонтов)

Ветровете бележат посоките:
изток-запад, курортния юг…
Обърнат на север, загледан високо,
чака бурята връх Машук.

Тук печални грифони извръщат
потъмнели очи назад.
Оттук назад няма връщане! -
стреляш във въздуха -
и си тръгваш
млад.

ПОСЛЕДНИЯТ КАПИТАН

(Иван Пейчев)

Сбогувай се с морето.
Твоят кораб
е на сто левги от брега,
навътре в сушата.
В платното,
прогорено от цигара,
догаря утринна звезда -
последен пристан
                         за поети
и първи ден на лято без любов.