Иван Енчев

РАЗБУДА

            Защо мълчиш, народе? Родината я няма.
            Очите ти изтичат в доброто старо време.
                                         Петко Каневски, 2014

Дедите ни
луднаха с бурния щурм на пробудата. -
В огнище тъй лумват главните на огън обречени:

мъжаги - юнаци за приказ,
ковачи - въстаници горди,
момчета - с байрак на хорото,
селяци - царе сред нивята,
ергени - с глави непокорни,
попове - с пищови и саби,
хлапаци - все честни и смели,
девойки - с шевици за знаме,
певици - с напеви бунтовни,
свекърви - с попътни заръки,
невести - с целувки и здравец,
вдовици - с горещи погачи,
знахарки - с отвари целебни,
старици - с молитви към Бога…

Звезди
са сълзите в очите на Майка България -
те още догарят по робската кал на цървулите.

По път и гурбети изтича кръвта на Родината.
С лъжи и шербети приспиват ни сладко заблудите.

И все Свободата е нашето кръстно разпятие.
И все Свободата изхранва с меда си разблудните.

Къде е байракът за буйния бунт на пробудата?!
Къде сте, Мъжаги?! - Юнаци са вече влечугите.

Панагюрище, 20 април 2014

ЖИВА ЖАРАВА

            И Господ от свода, през гъстия дим,
            гледаше на всичко тих, невъзмутим.
                                         Иван Вазов, 1881

В жарава от листа край Жеравна се скитам
по слънчев калдъръм под облаци лъчисти.
А чак на дъното на небесата неизбродни
един орел с божествен полет вае ореоли!
И само той - орелът волен! - сам си знае
защо пронизва висината с писък плавен.
Дали това е вик тревожен или песен?

В жарава есенна край Жеравна се скитам
по слънчев калдъръм под облаци сребристи,
пък мисля за Украйна с облаците градоносни.
Там не орлите вият бели ореоли в небесата,
а самолети с вой и гръмотевици връхлитат!
И питам се кому каква е там вината сляпа?
Защо воюват братя срещу братята славяни?..

В жарава нашенска край Жеравна се скитам.
Орел в небето гледам, а жалея за Украйна…

Жеравна, 5 октомври 2014

ЛИТУРГИЯ

Чеда на Балкана и Мизия, Пирин и Тракия,
Отечеството ни кани пред своя олтар
във честното име на Света България!

Да вземем свещеното наше причастие:
от псалтира на първоучителите Кирил и Методий,
от кръста на войводите Бенковски и Ботев,

от литургиите на отец Паисий и поп Харитон,
от уроците на даскал Бачо Киро и дякон Игнатий,
от отчета в тефтерчето на Апостола Левски…

Да бъде во веки веков кърмата ни честна!
Да бъде во веки веков житието ни пречистено!
Да бъде во веки веков вярата ни Българска!

Дряновски манастир, 2 юни 2014

ГЛОБУС

Прекрачихме към ХХІ век с една надежда:
светът да възмъжее по-добър и по-благоразумен.
Но тази среща днес подобно пубертет изглежда,
след който нито по-красив си, нито по-залюбен.

България най-свидно кътче е на глобуса ни вечен -
туй всяко българче със майчините думи тук го учи.
От хиляди години как един пророк не ни предрече,
което с нас сега като прокоба злобна ще се случи!

Децата ни за своя хляб отиват толкова на Запад,
че тръгнат ли към нас,
ще се завръщат чак от Изток.
Те как ще заплатят тъгата ни с добра заплата?
На кой език децата им ще пеят отривисто?..

Година след година все гризе ни мъка, не - проказа!
Една ли радост като пепел във огнището изстина?
О, Боже, за какъв ли грях така жестоко ни наказа? -
Потомци наши
днес Родината ни смятат за чужбина.

Летище София, 2 август 2004