Анита Коларова

                       Три пътя водят към знанието:
                       пътят на размишлението -
                       това е най-благородният път,
                       пътят на подражанието - това е най-лекият път,
                       и пътят на опита - това е най-горчивият път.”
                                                                               Конфуций

Павлина Павлова избира два от тези три пътя, по които ще мине нейната героиня Жоржета чрез неочакваните срещи и дръзки открития в „пустотата” на Златната подкова. Село във вид на подкова, свързано с легендата, че през него някога минал цар Самуил и дъщерята на ковача, красавицата, го нагостила, а той й изпратил в дар златна подкова. Причина за възникването на селото.

Романтичното е заложено в легендата. Заглавието на романа е един от символите. Подковата е знак на щастието, към което се стреми младата героиня. „Това е най-жизнерадостният ми криминален роман” - ще каже авторката за творбата си. И ще сподели, че е работила над нея, когато „берях душа”, т.е. в промеждутъците на заболяване и влизане в болница /2013 г./

Спасение с работа. Има ли нещо по-добро от човешката съпротива срещу злото?
Жоржета /въпреки името си/ не е персонаж на роман от края на 18 и началото на 19 век, когато направлението „романтизъм” плоди в Европа дузини сантиментални мечтателки с подобни имена. Тя е съвременно можещо и знаещо, енергично и действено момиче, жадно за себедоказване, критично към действителността.

Както авторката се съпротивлява срещу злото, така и нейната Жоржета мобилизира всичките си сили за неподозираните битки, които й предстоят. Нейният динамичен мотив -изучаването на разрушения храм, влизането в тракийската гробница, сякаш носи диаболични нотки. Те са, които усилват драматичното напрежение.Там наблюдаваме възела, сплитката на романтика и действителност, без да ни изненадва романтичната доминанта, напомняща Вапцаров: „Романтиката е сега в моторите”, т.е. в знанието и битката с невежеството. Позиция и нравствен императив и на Жоржета!

Момичето е дъщеря на учен-орнитолог. „Заточено” от родителите си при дядо Нотко и баба Куна, то трябва да изтърпи „наказание” за своята „неуправляемост”. За да обикне живота на село, а и двамата старци, мъдри, благородни, жива история на близкото ни и по-далечно минало.

Нюансирано, сгъстено, Павлова следва хода на действието в романа чрез вътрешните монолози на героинята си - от съкровената изповед и самокритичност до неподозирания задълбочен анализ. Павлова не се затруднява и с диалога, винаги жив и естествен.

Жоржета е родена за лидер, за човек от бъдещето. Увлича се от археология, тренира „Таекуон-до”. Не са мимолетни романтичните й пориви, щом като в изваяната от собствените й ръце глинена фигурка, тя припознава намерената женска фигура в тракийската могила, атавистично напомняща й родството ни с великия народ на траките, нашите пра прадеди. Това, което я прави изключителна, е невероятната й мечта. Проучила най-важните световни религии, девойката /Павлина Павлова/ е открила в тях противоречия, заимстване* на една от друга, все поводи за поставяне на сериозни въпроси.

Много се измъчих, признава Павлова, докато проуча световните религии и да поднеса в съпоставим вид квинтесенциите им.

Криминалното в сюжета не е опозиция на романтичното. Като глутница вълци в селото шетат иманяри, които унищожават нашата история и родова памет. Това, че не се колебаят да убиват, за да разграбват държавните богатства, не е повод в Жоржета да заработи инстинктът й за самосъхранение, напротив, то „отключва” страстта й към приключения, развихря въображението й. Край Бялата чешма е пълно с тракийски могили, говори се, че тук е закопано имането на Юсуф Чекмез бей.

Без мобилен и лаптоп, без телевизор и други съвременни екстри Жоржета живее интензивно и интересно.

Павлина Павлова познава света на подрастващите завидно добре. Тя е отговорна към тях в изграждането на характера на Жоржета чрез важни ситуационни моменти с ключово значение /преодоляването на мъртвото вълнение, на внезапния ураган в селото, осъмването в зловещите коридори на разрушения храм и др./ Чрез Аз-повествованието героинята й напомня самата авторка, родена бунтарка с дълбока българска идентичност.

Своеобразен контрапункт в романа е срещата на Жоржета с другите юноши, персонажите Шаки /от Дома за изоставени деца/, златотърсач и Робинзон на оцеляването, неразделен от кучето Гринго и свраката Смехурка, към когото Жоржета изпитва сестрински чувства, и шишкавия Ясен Тотев, син на новобогаташи, готованкото - антипод.Тя е правдоподобна, когато рови в тайните кътчета на своето съзнание, нещо, което несъмнено уплътнява образа.

Чувството й за родство с природата и влечението към високото са характеристика на възвишената й природа. Катерейки се по нощните дървета, тя води нескончаеми разговори със звездите: „Щом се настаних удобно на един дебел клон близо до върха, вдигнах глава нагоре. Ярките звезди не спираха да ме изпълват с възхищение. Бяха невероятни! Бяха фантастични! Съвсем ясно различавах съзвездията Голямата и Малката мечка, любувах се на Венера или както бе по-известна-звезда Вечерница. Жалко, че татко не ми бе преподал повече уроци…”

За жадното за знания девойче, изтъкано от борбеност, човещина и невероятна за годините му мъдрост, „щастието е в процеса на търсене, в пътя, който ще извървиш към своите мечти”.

Колко много уж случайни неща ще разбунят романтичната й натура в това село! Тя ще разбере от старците, че когато кленът и върбата плачат, ще вали, че дъбът е символ на издръжливост и безсмъртие, че всеки мъжки щурец пее три различни песни. Първата песен на трубадура е да заяви на света: ето ме, тук съм. Втората, най-важната, е неговата любовна изповед. А третата песен е срещу съперниците, които трябва да отблъсне от своя периметър.

Тя ще осъзнае, че мечтае за тишина, но не тази, която искат хората от градовете, а потъване в царството на нощта, в тишината, напоена от естествени шумове и звуци-птичи гласове, плясък на криле /…/ безсмъртна оратория на живия живот. Доверието й към науката е отрицание на Инквизицията, печално известна с лова си на вещици, изгорила на клада не само Ян Хус…

Пример за дързост и геройство /преливане на романтичното в героичното/ имаме в лицето на Хипатия Александрийска, дъщеря на управителя на Александрийската библиотека. Изобретила уред за измерване на позициите на слънцето и звездите, тя не е въздигната на пиедестал, но виновникът за смъртта й е канонизиран за светец! Ярък повод за протест на младото сърце!

Емоциите в романа намират смисли в мечтата и стремежите на героинята му към прекрасното. В закономерност съжителстват романтиката от една страна, и грозната, ужасната действителност /паралела: гибелта на Хипатия в миналото и срещата с иманярите днес./ Трагизмът в романа присъства осезателно. Той повдига проблема за изоставените деца на България и отношенията деца-родители. Шаки ще стане жертва на мафията, животът на самата Жоржета също ще виси на косъм.

Чрез познанието и личния опит Жоржета ще търси път към бъдещето. Прелитането на белия гълъб в изоставената селска църква, който приема за символ на Светия Дух, е еманация на романтичното, което води героинята на Павлина Павлова към все по-укрепващото желание за създаване на ново религиозно учение, съобразено с постиженията на науката, такова, което ще обедини хиляди през 21 век и по-нататък…

Удивително иновативната и дръзка мечта да се превърне в първата в света жена- религиозен водач прави Жоржета повече от романтична. Тя е прекрасна.Тя няма да отхвърли най-ценните християнски добродетели Вяра, Надежда и Любов, но ще преобрази новите им символи: слънцето ще е символ на Вярата, бебето ще е символ на Надеждата /тоест продължението на живота!/, целуващите се гугутки-на Любовта!

Справедливостта ще намери своя символ в Дамоклевия меч, за да няма милост към престъпниците./ Вече не романтична, но ярка необходимост днес!/

А Смелостта, една от най-големите добродетели, ще има за символ човешка фигура върху гърба на крилат кон във висините:

„Да яхнеш своето въображение ми се струва основният двигател на човешкия прогрес” - пише Павлина Павлова.

И тя наистина препуска на своя кон. Препуска с вяра към бъдещето.

А последователите? Те ще имат лентичка с отпечатана дъга върху ревера на дрехите си, а момичетата и жените ще подчертават еуфоричната си жизненост и връзката на човека с майката-природа чрез панделки и коланчета с цветната дъга.

Какъв оптимизъм и обич към живота! Новата благословия ще бъде: „Благославям те със смях”!

Съзнателно постигнатата романтика в мистиката, тържеството на жаждата за приключения може би дори романтичният абсурдизъм, както биха казали някои критици, правят романа особено четивен. Жоржета напомня Икар. Романтичният първи летец на човечеството. Но нима, ако го нямаше Икар /или легендата за него!/ щяхме да прекосяваме земното кълбо със самолети или да летим в космоса?

Попаднала в с. Златната подкова, Жоржета ще изживее неповторими мигове, ще прибави към знанията си поне още толкова. Откриването на исторически артефакти, към които постъпва достойно, носи положителен заряд и я приближава до съвършенството.

Ето защо, когато смъртта ще надвисне и над нейната пълна с фантазии глава, хепиендът ще реши всичко.

Една завладяваща история, която не те оставя да си поемеш дъх. „История, колкото измислена, толкова и реална. Като самия живот!” - признава белетристката.

Бих добавила - писана с уважение към интелекта на юношите, насочена към създаване на характери чрез знания и мечти, поднесени в изобилие, интересна и за всички възрасти.

—————————–

*заимстване - цели осем века преди Христа вавилонската царица Семирамида празнува
Великден. А животът й напомня този на Дева Мария- твърди писателката.

Павлина Павлова, „Убийства в Златната подкова”, Издателска къща „Р. А. ПОЛИ”, 2014 г.