„НА МАЙМУНИ НИ ОБЪРНАХТЕ, МАСКАРИ С МАСКАРИ!”
Наскоро в. „Телеграф” съобщи, че в нашата весела държава се наблюдава едно ново явление - пенсионери се развеждат и женят… по сметка. Женели се, за да обединят мизерните си доходи и с общи усилия да доизкарат някак живота си, но най-вече за да осигурят партньора си с вдовишка пенсия след смъртта си. Други пък се развеждали, за да получават енергийни помощи като самотно живеещи възрастни хора.
Беше време, когато българи предлагаха свои органи срещу пари. Беше време, когато се палеха и се хвърляха от терасите си, отчаяни от мизерията, в която живеят. Това време, разбира се, не е свършило, но сега в мрачната картина се внася светъл елемент от пенсионерския живот. Е, нашите възрастни младоженци, за да си спестят разходите, не правят сватби като в „Дързост и красота” и минават само с граждански ритуал, но все пак е оптимистично!
Тези пък, които се развеждат, използват настъпилата формалност при гледането на бракоразводните дела. Някога съдиите по тези дела даваха срок от няколко месеца, за да може съпрузите добре да обмислят фаталната си крачка към унищожаването на семейството, но сега явно не е така - нали правата ни се увеличиха! Пък и защо да не се зачете по-бързо волята на хора, които може и да умрат по време на делото?!
На този въпрос обаче може да се гледа доста по-философски, ако се сетим за официалната световна рекордьорка по дълголетие, французойката Жана Калман, починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни. Сравнени с нея, нашите 70 - 80-годишни пенсионери са просто младежи! Само че Жана никога в живота си не е работила и до края си изяждала по 1 килограм шоколад дневно и пиела порто - удоволствия, които нашите пенсионери могат да видят само в предаването „Черешката на тортата”, а да изпитат - единствено в сънищата си.
А и друго - макар че надживяла и съпруга си, и всичките си роднини, жизнерадостната дама не била принудена да се омъжва втори път… Запълвала си времето, като спортувала и ходела на опера.
И когато нашите европейски господари заявяват, че няма как да се вдигнат доходите в България поради малкия ни брутен вътрешен продукт, едва ли се досещат, че с 200 -300 лева, с колкото живеят старците у нас месечно, те плащат една своя вечеря в ресторант. А пък и защо ни е малък продуктът, също може да се разсъждава в много посоки, включително и в западната…
Настъпилите демократични промени „разкрепостиха” не само възрастните хора, но и младите. Много от тях, дори с по няколко деца, живеят без брак. Не е като някога, когато раждането на извънбрачно дете скандализираше цялото общество и завинаги слагаше клеймо на „разпътната жена”. Наскоро една моя позната ми каза, че нарочно няма да сключи брак с мъжа, с когото живее и от когото очаква дете, защото щяла да има по-голяма финансова изгода да се води самотна майка…
Голяма е, наистина, изобретателността на българина, също като неговото IQ! Затова не изключвам да се появи и друга идея - възрастните хора да се отказват от погребение, за да спестят разходи на близките си, както и от гроб, за да спестят земя на държавата.
Това може да стане, като документират при нотариус желанието си труповете им да бъдат хвърлени я високо в планината, я в някой по-дълбок водоем. Обаче срещу това решение да получат приживе и парите за погребението, и парите за гробното място, че да могат малко по-леко да изкарат старините си! И тогава вече ще придобием световна слава и признание от цялото човечество!
Макар че за такава циркаджийска девалвация на всички духовни стойности дори и практичният Бай Ганьо би възкликнал : „На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!”
