„ЖИВОТЪТ ДНЕС ВЪРВИ НАПРЕД, А НЕ НАЗАД”
„Вдигни очи! Виж този свят!
Животът днес върви напред, а не назад.”
Популярна съвременна песничка
Горното заглавие е изведено от тази популярна песничка на прехода, любима на Националното ни радио /да му е честита 80-годишнината!/ Песничката често лети в ефира особено в навечерието на избори. Нямам представа кои са текстописецът и композиторът, но те явно се грижат да не се плашим кой ще ни управлява след 5 октомври…
Императивът „Вдигни очи!” е натоварен с подтекст: не се срамувай, гордей се, че живееш във времето на „мъжагата” Бойко Борисов, на авторитарната демокрация, панацея за всички болести. Същият политик, който според това откъде духа вятърът, се хвали ту с единия си, ту с другия си дядо, реже лентички и позира пред фотообективите.
Е, добре! Демокрацията, вярвахме ние, е разковничето. Реки от мед и масло! Да живее пазарната икономика, долу плановото стопанство! Лошото е, че цяла вечност чакаме тези реки от мед и масло, а ни заливат „кални потоци от ропот” /Н. Вапцаров, „Песен за Човека”/, които, съюзени с невиждани дъждове и градушки, ни разказват играта. Но и извадените от контекста на някогашна реч на Т. Живков думи, че „социализъмът е недоносче”, се използват от хитреци и неолиберали, за да ни се втълпи, че социализмът е бита карта. Че напразно „червените бабички” изпитват носталгия по него.
А щом е така, господа, позволете един въпрос с повишена трудност: защо крупните инвестиции на САЩ не намират място в една, тръгнала по тяхната писта да се „спасява” от социализма, държава като България?
Защо не се гнусят от комунистически Китай /втора икономическа сила в света/ и Виетнам, където инвестират? Защо не разкриват тук работни места? Или ставаме само за пускане на сонди за шистов газ и терен на НАТО за доближаване до Русия /предстои ни разполагане на натовски войници - „страж” на Украйна, новина, която ту се появява, ту се отрича с половин уста от обкръжението на Плевнелиев/. Българинът е нащрек. Защото той ще плаща. А има и нещо, което се нарича морал.
Но песничката твърди, че животът върви напред! Припяват я ловки въжеиграчи. Философски, исторически и всякак погледнато, наскоро простило се с 20-ти и влязло в 21 век с огромни надежди, човечеството върви напред. Към нови открития в медицината, космонавтиката, но и, уви, към фалшиви ценности /виждаме ги по телевизията!/, религиозен фанатизъм, довел до създаването на Ислямска държава, ГМО храни и Нов световен ред, налаган от позиция на силата.
И България върви напред, но как? - с натрупване на години и остаряване на населението. От 1989-годината на „нежната революция” до 2014 г.!
И тъй, напред, народе, облечен и обут в европейски и американски дрехи втора употреба! По рачешки. Към маргинализацията, слугинажа, гурбетчийството. Нима идеалът на човечеството за всевечен мир и демокрация победи? Нима войната е мир?
Кой ще ми каже на колко точки от земното кълбо не се изнасилват жени и не ридаят майки, милиони нови Хекуби, заради разкъсаните си, обезглавени деца, заради отвлечените синове и дъщери? Кервани от хора от Афганистан, Египет, Ирак, Сирия, а сега и Украйна, изоставят родните си домове и бягат от войната, превърнала се днес чрез модерните военни средства за водене на войни в явление далеч по-чудовищно и антихуманно, което, ако животът вървеше напред, отдавна би трябвало да бъде забранено, преследвано и изкоренено от един общочовешки Трибунал.
Ако животът вървеше напред, а не назад, както на практика се получава, парите не биха били основен двигател, а биха изчезнали, както мечтаеха някога велики умове на човечеството като социалиста-утопист Робърт Оуен.
И тъй. Пазарната икономика напред ли ни води или ни връща назад? Процесът на това движение е двустранен. Медалът има две страни. Отивайки напред, ние се връщаме назад, за да оправдаем правилото, че новото е добре забравеното старо. Библейските градове Содом и Гомор, символ на разпуснатост в далечни времена, постигнати от Божие наказание, бледнеят пред днешната разпуснатост, която съзнателно се насажда, за да се отвлече вниманието от проблемите на САЩ.
Американските екшъни и захаросани сериали са едно от изпитаните средства. Не са удобни сега „Гневът на мравките” на Джон Стайнбек или „Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси. Демодиран за Голямото четене е вечният роман на Теодор Драйзер „Американска трагедия”. Я най-добре „Дързост и красота”, много по-аморален от един откровено порно филм.
Българските филми на прехода, както наричат бездарните „Стъклен дом”, „Седем часа разлика” „Забранена любов” /любов между брат и сестра!/, „Под прикритие” и др. са техни папагалски копия, щампи, които се мъчат да възпроизвеждат родната ни действителност като американска.
Наскоро по улиците на София бе стреляно по жена, както се стреля в новите ни филми, от минаващ автомобил. И тъй като жената бе имала късмета да бъде само одраскана по ръката, а не простряна мъртва на тротоара, компетентните ни власти се произнесоха, че това е просто една „хулиганска” проява. Въпрос на гледна точка, ще каже някой! Нека бизнесът с оръжие процъфтява.
Напред, народе, към старите-нови касти, намерили почва, за да поникнат пак -робовладелци и феодали!
Единственият кумир днес - парите, направи пропастта между бедни и богати толкова огромна, че човечеството наистина отскочи много напред. В последното издание на VIP брадър бившият ватман, днес с купена благородническа титла Евгени Минчев се е пазарил за 500 хиляди, но е взел „само” 250! За какво? За скандалното си поведение и визия! При това положение би следвало да се очаква, че с толкова много пари, в които се къпят световните олигарси, след като църквата ни учи на състрадание, досега би трябвало да се ликвидират старите болести /например туберкулозата/, да се пресече пътят на новите /спин, ебола/. А така ли е? Колко са вече техните жертви?
Нима животът отива напред, щом като човечеството безропотно приема връщането си към робството? Днес милиони са „доброволни” или неволни роби - на алкохола, наркотиците, отчаянието, сексуалните извращения, търговията с плът и органи, мафията…
Доброволни, макар и много скъпи роби, са и спортистите, откакто спортът не е въпрос на чест и държавен патриотизъм, а зрелище и бизнес. Моля, не се обиждайте, драги спортисти с нашумели имена! Футболисти, тенисисти, волейболисти, атлети и др. масово се „продават” на пазара за роби /разбирай спортни федерации, известни с машинации и корупция/ и дори не се срамуват, а се гордеят от този факт. Защото се продават за милиони!!!
А пазарната икономика у нас не реализира масово „американската мечта”, а м а с о в о разори дебютиращите в честния бизнес наивници. Но тя е, която промени начина на мислене на спортистите, които за разлика от някогашния си социалистически морал /анахронизъм!/ днес слагат в сметките си единствено печалбите.
Георги Аспарухов /Гунди/ наистина е достоен да бъде кумир на младите хора в България. Такъв е и Кубрат Пулев, чиято любов към България е пословична. Този спортист не случайно носи името си и се родее с някогашния великан на тепиха Дан Колов, смаял някога САЩ, но не забравил никога родината.
Чакаме Бог да накаже някой престъпник. Ни Бог, ни прокуратура! Може би затова във Венецуела са сменили запушилия ушите си за плача на страдалците Бог с Уго Чавес.
Дано поне там Животът върви напред!
