Милена Обретенова

Бях при Менгеле.
По-възрастните ще повдигнат въпросително вежди от подобен драматизъм. По-младите ще повдигнат въпросително вежди заради непознатото име.
Йозеф Менгеле. Кадърен немски лекар, прехвърлил изследванията си от Института по наследствена биология и расова хигиена (!!!) в концентрационния лагер Аушвиц. Огромно количество обречен човешки материал. Безплатен и безотчетен! Експерименти по време на диктатура и война. Тази най-безумна война, раните от която все още не са зараснали напълно.
А аз живея в мирно, „демократично” време. В родината си. И не зад бодливата тел на оградата на лагера, а в собствения си апартамент.

И въпреки това бях в ръцете на Менгеле.
Преди време разсъждавах за нуждаещия се от генерален ремонт кораб на просветата. Сега разбирам, че трагедията е като проказа и нищо не е в състояние да спре развитието на болестта. Всяка държава си има флотилия на честта. В нейното чело е и корабът „Народно здраве”. Рано или късно всеки прави своя круиз и на него.
Дойде и моят ред.
Качвам се на борда - изумяваща деформация на някогашния лайнер. (Добре, че е името - нали знаете, че никой няма право да го сменя!). Трагедия, както и на просветния. С тази разлика, че всяка каютка (от I до III класа) е обособена в самостоятелно здравно заведение. Манипулирана от 23-годишно „демократично” насилие, убедена, че държавно = лошо, без колебание подминавам сивите врати на традиционните болници. Прехласвам се по другите, пъстричките врати на новите частни болници. А пред тях - интелигентни, красиви, с холивудски усмивки, елейнословни лекари. Приканват ме. (Така ме примамват и продавачите на пазара, но аналогията осъзнавам по- късно.) Очарована, почти зомбирана, запътвам се към розовата врата - розова като мечтата ми за бързо и безпроблемно решаване на досадния здравословен проблем.
Вратата хлопва зад гърба ми. Инстинктивно се обръщам- отвътре е сива. Сиви са стените, леглата, лицата. На мига посивявам и аз, защото дори усмивките са избягали от тази сивота…
… Преценяват ме, преобръщат, премятат, ПРЕСМЯТАТ! Отново се появяват усмивки, макар и мимолетни. Доволни са от мен, улучили са джакпота! Никога не боледувала, аз съм един прекрасен материал. Режат (клинична пътека!), режат (втора!), режат (и още една!)… Режат и хвърлят направо в морето!… А там (досещате се) гъмжи от акули. Дори през кървавата мътилка се вижда, че са охранени като домашни животни. Нормално, храната им е добра. Но нали апетитът идва с яденето, акулите продължават да гледат нагоре с отворени челюсти: току-виж падне по-голямо парче! Естествено, че няма да дочакат! Събратята им на палубата (все пак „венец на природата”!) хвърлят всяка движеща се човешка част в трюма: може пък някога да послужи за друга клинична пътека. Нали никога не се знае!
Късметлийка съм! Не съм за трюма. Оставят ме да си тръгна от кораба, съскайки зад гърба ми, че това е само отпуск. Платила минимално („само” една заплата) и орязана максимално, опитвам се да вървя сама и напред, т.е. назад, към дома. Омерзена и удивена; обезкостена и увредена; оскърбена и унижена; обезверена, отвратена и почти умъртвена. Вече не ми е нужно усилие на волята, за да спра да ги чувам. Вървя. Тежи ми не просто нормалната в случая човешка болка - тежи ми ненормалната човешка безчовечност, безхуманността на „хуманните” лекари.
Менгеле направил детски площадки в концлагера и хранел добре децата, които по-късно щял да убие с безчовечните си опити. И мен ме хранеха добре зад розово-сивата врата…
Още малко и ще се затичам напред, т.е. назад … към джунглата, в която живея. Там ми е привично, макар да е първично. Там даже всичко е логично, макар антипатично. Но поне не е псевдосимпатично. Там няма подвеждащи усмивки. Там зъбите са откровено оголени. И ти си нащрек. И ти оголваш зъби. Готов за борба. За най- голямата и истинска борба - за буквалното оцеляване, физическото.
В джунглата се бориш, защото знаеш кой си. В родната джунгла не си просто 50-килограмово парче месо, а 50- годишна жена. С три имена! С ЕГН! Някой си! И почти ти става хубаво, когато неправомерно записват въпросното ЕГН и за щяло и нещяло преснимат личната ти карта. Това, което преди приемаше като нарушаване на човешките ти права, сега интерпретираш като знак на внимание и уважение.
… Оцелелите концлагеристи не можели да повярват, че милият д-р Менгеле е сред най-големите престъпници в историята на човечеството. Малцина ще повярват и на мен…
… Менгеле е убивал обречени хора. А при нас обричат хората, за да ги убият…
… Менгеле е вярвал, че работи за науката, не толкова за пари. И нашите не го правят за пари. Правят го за много пари…
Доктрината за расовата хигиена бе погребана на 9 май 1945 г. Тя се възроди в идеята за националната хигиена в новия Аушвиц на територия от 111 000 кв. км.
И ако някога имам нужда от помощ, няма да я потърся на кораба „Народно здраве”. (Помните защо името е непроменено, нали?!) Аргументът ми е „железен”. Не искам за болно ухо да ми отрежат крака. Предпочитам си джунглата.
Да живее естественият отбор !