Иван Д. Христов

Да си спомним за писателя Иван Георгиев

Учителят Иван Георгиев не дочака последната си книга „Един живот - разлика”. За съжаление съдбата бе решила друго. Самобитният и талантлив писател остана сред нас със своето творчество и написаните с белетристично майсторство книги: „Зимни карамфили”, „Розовата градина на сатаната”, „Мъже на трудна възраст”, „Между ада и рая” и „Спомен от минало несвършено време”.
„Един живот разлика” (ИК„Екобелан”, 2011 г.) включва седем разказа, някои от тях, познати ни от предишните му произведения. Разказите са обединени по своите нравствени послания и силата на художествените внушения. В предговора на книгата литературната критичка Благовеста Касабова с основание изтъква, че Иван Георгиев е едно „ярко присъствие в съвременната българска литература”.
В книгата си авторът не дава оценки за миналото, оставя читателя чрез събитията и случките, чрез постъпките на героите, сам да размишлява и прави изводи. Читателското внимание грабва още първия разказ в сборника - „Трите любови на Ана”. Писателят ни среща със своята „Сарандовица” и чрез нейната съдба ни разкрива историческите повратности на българското село - трудовите делници, селските неволи и оскъдни радости. С драматични сблъсъци и запомнящи се ярки персонажи се срещаме в „Осми Кольо”, свързани с мъчителни и удивителни преживелици на селяните от Ракелица.
Иван Георгиев не отбягва тъмните страни на човешките страсти, разпада на нормалните взаимоотношения. В „Гонитба на сляпо куче” обтегнатите семейни отношения между Барима, неговата жена Левена и дъщеря им Тина, заминала да търси работа в чужбина, са плод на социални подбуди, съпътстващи днешния ни уреден живот. Сляпото куче се е загнездило здраво в душите ни и опустошава устоите на днешния духовен свят и морални ценности. Това иска да ни внуши авторът чрез нерадостната съдба на своите герои.
В „Качулка от сезал” чрез съдбата на главния герой Папанко се срещаме с моралното падение и човешката жестокост. Папанко седнал да почине и похапне след коситба в самотния и изоставен кър, попада в капана, устроен му от двама цигани, които го връзват и нахлузват чувал на главата. Открадват коня и каруцата му, изоставяйки жертвата си, която преди това е разделила хляба си с джелатите. Зад това познато ежедневие се крие тънкия психологичен рисунък на писателя и неговата морална присъда.
В разказа с метафорично име „Въртопи” усещаме авторовата ирония и сарказъм по едно отминало време, през което партийни лидери и съдници, често бяха ограничени и неуки хора, като комсомолския секретар Дамгулчев, наричан още от съселяните си „Апропото”. На вечерта посветена на Вапцаров неговият доклад започва с тезата: „Хлябът е в машините”, след което описва най-важните характеристики на трактор „Сталинец”. Лошо е, че Дамгулчовци срещаме и днес.
Най-силно впечатлява новелата на Иван Георгиев - „Кипра”. В нея лиризма, колоритното и правдиво описание още веднъж ни убеждават в таланта и голямото разказваческо майсторство на писателя. „Кипра” е разказ за първите ни чисти и запомнящи се любовни трепети и чувства. От друга страна се срещаме с разочарованията на юношата Кирил и горчилките на живота - неразбирането му от дружинната ръководителка, незаслуженото наказание, рухване на кумирите, в които сляпо е вярвал. Особено силен и трагико-комичен е епизодът в новелата, свързан с вестта за смъртта на Сталин.
Родното място - с.Ягодово отново присъства в книгата, прикрито зад звучния топоним „Ракелица”. Само човек, сраснал се със селската природа може така вдъхновено и колоритно така да я описва и лирично да я пресътворява. Иван Георгиев с разказваческото си умение съумява да ни направи съпричастни към съдбите на героите си. Той разказва образно, пластично и увлекателно, на места и доста обстоятелствено, което е негов характерен стилов белег. Умее да изгражда образи, които само с няколко характерни детайла остават запомнящи се със своята индивидуалност и душевност.
Интересен по своя сюжетен строеж и драматични развръзки е разказът „Между ада и рая” дал заглавието на предишната му книга. Той обхваща един дълъг исторически период от колективизация на земята до нейното връщане и приватизацията. Чрез драматичната съдба на своя дядо и баща, главният герой е принуден да търси своя път в живота, изправен между два свята, еднакво скъпи и любими, разпънат между хорската обич и неприязън. Авторът остава един отворен финал за бъдещи развръзки в живота и дано те да са по-оптимистични.
„Един живот разлика - странно заглавие. Вече знаем разликата - писателят Иван Георгиев го няма, но остава неговото писано слово и утехата, че то ще пребъде във времето.