ПУСТОШ – ІІ
*
Сред месец незапомнен,
на дата нечетлива,
заседнал календарът е.
*
Гнездо на стършели
виси във хола страховито,
но празно е и то.
*
Безчет пукнатини в стените
като реки една във друга вливат се
и стават все по-пълноводни.
*
По посивелите тавани
неоткрити континенти
влагата изписва.
*
Прашен под.
В празнотата -
стъпки на коте.
*
Креват огромен.
Увиснали пружини
познатите тела очакват.
*
Зад мътното стъкло,
във шест и половина,
будилникът приспал е времето.
*
От стенното килимче
дори и малките мечета
избягали са вече.
*
И само упорити дървояди
в забравения шкаф
тунелите пробиват.
*
Зарязан стан.
Килимът избледнял напразно
опитва се да помни цветовете.
*
В ъгъла на детската стая
палячо с изплакани очи
на света обърнал е гръб.
*
На пода в кухнята
забравен нож
от мъка целият ръждясал.
*
В огнището погрешка влязъл,
проплаква заблуден щурец
и бързо тича пак навън.
*
Казанчето - пробито.
Водата е изтекла.
На дъното монета непотребна.
*
Във кухнята останала е печката.
По-черна от смъртта.
По-тежка от живота.
*
Проскърцват нощем стълбите.
Врата незнайна се отваря.
Какъв ли призрак броди още?
*
На прашния таван
ненужни никому играчки
очакват своето дете.
*
Във празния сандък
албум разсъхнал се
лица забравени отронва.
*
На дъното на избата
забравена бутилка
във паяжини се увива.
*
Капан ръждясал.
Сирене на тебешир.
И скелет на мишле.
*
В разруха всичко е потънало.
Дори и скитникът изнемощял
не би рискувал тук да пренощува.
*
Премита двора вятърът.
Листа обрулени танцуват
На музика от миналия век.
*
По заник слънце
от тихото по-тихо става
и боса спуска се нощта.
*
В локвата сред двора
пълната луна
от самота се дави.
*
В дъното на двора,
в безкръстен гроб,
некръстен младенец погребан е.
