ТЕЖЕСТ
ТЕЖЕСТ
Секундата ли да разполовявам,
или да вкаменявам пепелта?
А пеперуда в стаята влетя
с криле от кадифе и резеда,
и пиша по заспалата вода,
че за илюзии търпимост нямам.
Търпимостта неоседлана страст е
и в нея нищо друго не блести,
освен непрояснени висоти,
освен предвестие за силует,
оставил непостигнатото след
усмивката на демони всевластни.
Те вече е съвсем освирепели,
(защото не разплисканата кръв
е бариера да не бъдеш пръв)
притискат нежно анонимността,
която е открехната врата
за хората, страстта си овладели…
Секундата ли да разполовявам,
или да вкаменявам пепелта?…
ИРИСИ
Любовниците
са незапомнени имена:
тела, облъхнати от екстаз;
неосъзната
мъглявина,
където господства
другият Аз…
Пребродих целия си живот -
от
загадките до осъзнатия страх…
Така на сирака
обувките хлопат,
защото
трябва да израсте в тях.
Така ирисите
раздалечават
предметите
от багрите им.
Така жените ни
се отдават
на други,
щом ни превърнат
в дим.
Тези жестоки метаморфози
дали
ще посочат избор нов?
Любовниците
са пепел от рози.
Всичко останало
е любов…
БЕРЛИН
Добре е
да облетиш столиците на света,
да ги съзреш отвисоко…
Езера и полета,
езера и гори,
и възниква Берлин
като съновидение.
Добре е
да запомниш булевардите му,
за които преграда отдавна няма -
те тичат свободни като деца
под естакади, край терминали,
през паркове и фабрични квартали…
Самолетът
вече кръжи над Берлин,
който го гледа
под вежди -
като фелдфебел.
Внезапно възниква летището Тегел.
Добре е
да го обходиш
и видиш отвътре,
да открехнеш душите
на хората без родини
и с лица
тъмни като смокини.
Тук дошли -
не очакват роднини,
а съзират от ниското
силуетите
на самолетите,
които
отлитат
към столиците
на света.
ВРЪХЛИТАЙКИ
Реставраторите вечно търсят
вик на ярост, плисък от море
в края на предишната зора.
Неуморни и неуморими -
техните дихания докосват
чувството, че разумът е път
и живее в тебе, в мене, в нас…
Чакам бурята да отшуми!
