Стана Апостолова

ВЛАКЪТ НА НАДЕЖДАТА

Черна плащеница на зимна прокоба
се развява от вихъра бесен.
Деца пищят във майчина утроба!
Навява сняг на коловоза тесен,

по който чакам влака на надеждата
да мине и да спре, за да ме вземе.
Но само вълчи зъби се оглеждат
в леда на огледалното съвремие.

Препълнена с премръзнали души
чакалнята ме задушава, спирам…
Пред мен светът стремглаво се руши
без влака на надеждата умираща.

ЗАБРАВИХ

Забравих ли аз любовта?
Забравих.
Защо сърцето ми е сухо?
Нощем се питам,
но няма отговори без онази
игра на сухия разсъдък
с възбуждащото вдъхновение
дошло от въображаемите светове,
а те са си заминали от мене,
верни приятели, но ужасени
от неизбежна тленност.

Говоря ли ти същите слова?
Говоря.
Защо наоколо е глухо?
Вече са пепел,
която дори в театъра на сенките
не може да се слее със абсурда
на познавателното битие,
отчитащо единствено потребността,
несвободата на оцеляващия,
вкопчен в живеенето като всеки,
осъден на изчезване.

СЪЩНОСТ

Когато се завръщаме от празници,
в които срещаме и
разминаваме
настръхнали копнежи,
днешни радости,
когато спираме да тичаме
и се оттича
пясъкът на времето,
без да го стискаме във пръстите…

Когато се завръщаме от делници,
с бездушен поглед
като подминаваме
разцъфнали дървета
край шосетата,
когато шетаме в пространството,
познали странството,
на движещата се планета,
в студения и необятен космос…

Тогава пак пристигаме във себе си,
пак търсим
и се разпознаваме
в изсъхнали стремежи,
в грешни пътища,
изцяло сбъркали представите,
духа заставили
без време да остави
отчуждената ни, слаба същност…

МОНЕТИ ОТ ТЪГА

Когато гладният яде, а умореният заспива
съм наясно с битуването.
Тогава гигантът време стъпва на пръсти тихо
и чувам шепота на тишината.
Минутите стават наемници на щастие,
- плащам с монети от тъга.

РАЗМИНАВАНЕ

Ти отивай, аз ще се върна,
не унивай, денят е красив.
Устремен си, няма да свърнеш
от целта си, докато си жив.

Не ме чакай, не ще се обърна,
моят ритъм е друг, аз вървя
спирам някого да прегърна,
срещам изгрева, благодаря.

Удивлявам се, търся мъдрост,
изморявам се и греша,
но умея да стъпвам на твърдо
и желая да ходя пеша.