Василий Лаврентиевич Кульомин (Василий Лаврентьевич Кулёмин), руски поет, е роден на 09.04.1921 г. Публикува от 1940 г. По време на Великата Отечествена война участва в отбраната на Севастопол, отбраната на Кавказ, в боевете за Новороссийск, после е фронтови кореспондент. След войната работи във в. „Комсомольская правда” и в списание „Смена”. Завършва филологическия факултет на МГУ (1951). Автор на сборниците със стихове „Севастополь” (1946), „От сердца к сердцу” (1956), „Русские вечера” (1957), „Ожидание” (1959), „Облака” (1961), „Вечный огонь” (1962), „Отец” (1962), на поемите „Республика - Юность” (1960), „Магнитогорская баллада” (1960), „Время полета” (1960), „Я - малахит” (1961) и др. В началото на 60-те г. е заместник-главен редактор на сп. „Москва”. Умира от инфаркт на 01.12.1962 г., погребан в Новодевичето гробище в Москва. Посмъртно, през 1963 г., са издадени сборниците му „Только о любви к тебе” и „Право на нежность”.

Публикации:

Поезия:

КАК УМИРАШЕ БРЕЗАТА/ превод: Дафинка Станева/ брой 66 октомври 2014

НА ЧЕТВЪРТИЯ БАСТИОН/ превод: Дафинка Станева/ брой 134 януари 2021