Галина Ганова

С ДЪХ НА МОРЕ

В Бургаския залив дойде босонога
онази любов без която не мога,
с разрошени, мокри коси,
и двама със теб ни поведе полека
две влюбени чайки по лунна пътека,
две слети човешки души.

Забулят ли облаци златната есен,
засвири ли вятъра ледена песен,
и чуеш ли нашия зов,
ти с дъх на море се върни, босонога
и в зимните нощи дарявай ни огън,
вълшебнице, с име ЛЮБОВ!

***

                …Утрото е по-мъдро от вечерта…

Излез от нощта ми, тъй тихо и кротко,
подобно послушна, намилвана котка,
със кървави зъби не ръфай зорите,
от ярост недей ми избожда очите.

И нищо не казвай! Не питай! Мълчи!
От хвърлена дума горчи! Как горчи!
От камък по-тежка, от болест по-лоша,
че после живота не струва два гроша…

А утре, когато високо в небето,
увисне деня ни и слънце засвети,
ще смитаме нащта любов разпиляна,
след нощната свада - каквото остана…

***

Ако си тръгна аз, ти няма да ме спреш.
Ако си тръгнеш ти, това е края.
Болезнен спомен ще е оня див копнеж
да бъдем двама в ада или в рая.

Дубльори ще потърсим - за фалшив декор -
изпепелени пръсти да протегнем,
а с тебе, като непознати в асансьор,
дори ще се стремим да се избегнем…

***

Ще ме последваш ли оттатък светофара сънен -
какво, че иска да ни спре с окото си червено,
нали сме двама и не ни е страх от мрак бездънен…
Нима на тази възраст любовта е забранена?

Ще ме последваш ли оттатък хоризонта меден,
макар да знаеш колко трудно е и неизвестно;
да изживеем всеки миг, дори да е последен…
Мечтите са мечти, защото се не сбъдват лесно!

Ще ме изпратиш ли по оня светъл път през моста,
когато времето, така обидно бързоного,
на гръб ме понесе „оттатъка” с артритни кости…
Обичаш ли ме още, като вчера, страшно много?

АЗ СЪМ ЖЕНА

Аз съм жена и не мога с ръцете си
снежния, леден Балкан да повдигна,
нито пък мога във бяг със нозете си
лудия вятър бездомник, да стигна.

Аз съм жена, но внимавай, че мога
с устни да шепна бели магии,
с топло сърце да разпалвам див огън,
с нежни очи да развихрям стихии.

Аз съм жена, и когато си тръгна,
с мъжки ръце света ще обърнеш,
Млечния път и Вселената кръгла
ти ще пребродиш, при теб да се върна!