Драгни Драгнев

Земята - наедряла от пшеници.
В очите ти светът - небе и дом.
Звъни в ухото ти крило на птица -
душата ти превръща на гнездо.
Пристъпва в тебе дума -
миг чудесен.
Не бързай. Бди… И чакай своя час.
Хвани искра от мълния - за песен -
през огън да премине твоя глас.
След туй навлез
в браздата на пчелата -
на думите просторът да жужи,
герданът им да грее като злато
и птицата над него да кръжи…
Помни все пак -
най-силната магия
животът носи в своята ръка.
Дори една светулка да откриеш,
раздухай в шепа тази топлинка,
на клада превърни я и на клада
смолата на нощта да разтопиш -
това на песента ти е начало…
И пей, додето бавно изгориш.
Додето птицата от тебе излети
и съмне над света от твоя стих…