Красимира Василева

За поезията на Георги Ангелов

Обширно и богато е поетичното творчество на Георги Ангелов, а и много похвални думи са написани за него. Макар и без претенцията да познавам всичко, твърдо мога да кажа, че не ми е известен друг такъв съвременен поет - като мащаб на мислене, като степен на осъзнаване на съвременния свят и като решителност да каже истината за него, при това талантливо.

Човек опознава действителността по два начина : миналото - чрез книгите, съвременността - чрез ума и сърцето си. В „Ненамерени хроники” авторът пресъздава ключови моменти от общата и българската история, като недвусмислено показва отношението си към тях. В тези стихове са и Иисус, и Стародавната змия, и юдеят, и монахът… Силите на Доброто и Злото са видени в тяхната битка на арената на човечеството. Видени са и злите дела на добрите намерения - „Средновековна гравюра” /запечатала сцена от Средновековието/, „Надпис върху камък - 9 век” /документ за насилственото покръстване на българите, както и привидно добрите намерения на Злото - „Страница от дневник - 18 век”, свидетелстваща за страха от „посветените”. Тук е старата като света истина, че част от хората служат на Бога, а друга част - на лукавия. Но поетът прави и нещо повече - той открито посочва, че слугите на дявола са масоните. В „Свети Иван Рилски” казва:

Ти знаеш кой е Князът на света,
слугите му познаваш на земята.
Но нека Друг им въздаде отплата,
когато се отключи вечността.

Отличното познаване на историята позволява на Георги Ангелов да създава книгите си не от случайно родени стихове, а да реализира своята концепция и да я доразвива в следващите си творби. Изключително малко са поетите, които правят това!

Изграждането на човека и на твореца се състои в осъзнаването на смисъла на света и на собственото съществуване. Това авторът очевидно е постигнал отдавна. Оттук нататък идва големият въпрос как да изживееш живота си - да мълчиш примирено, за да ти е по-удобно, или да издигнеш глас за истината. Георги Ангелов е избрал второто, отказвайки се от социалните блага и привилегии и прибягвайки до вид отшелничество, защото единствено отшелничеството може да те направи свободен. Ако в 18-ти век хората са се страхували от огромната власт на господарите, то колко повече основания за страх има днес, когато те са близо до тоталното господство чрез Новия Световен ред! И единствено когато не получаваш нищо от тях, те не могат да ти отнемат нищо…

Силата на поета да направи това идва от вярата му, че „…Страницата ще допише Бог”, че крайният победител ще е Иисус, ще последва съд Христов и злото ще бъде наказано. В „Триптих за смъртта на Орфей” той казва, че:

злото има само тука власт,
а Друг решава
в космоса
огромен.

А ролята на активния вярващ човек е да казва истините, които знае. Ето защо отшелничеството на Георги Ангелов не е отшелничеството на исихастите. Като Ерм, епископът на Филипополис от едноименното стихотворение, той се чувства призван да помага духовно на хората. Осъществява го чрез своето списание „Литературен свят”, с което участва активно в обществения живот като рицар на Истината и Доброто. Чрез него има „единствената власт”, към която се е стремил - властта над думите! В краткото си, но изключително силно програмно стихотворение „Епилог” той казва:

Основата на корена достигнах.
И там, в сърцевината му видях
каква змия го е обвила. Вдигнах
очи
и нищичко
не премълчах.

Така идва времето, когато „старият дух” намира „думите, които ще потекат към своите”!

В същото време е наясно, че:

Роденият да дава е самотен,
ала живее и дори умира
за всичките, които бряг и котва
единствено в достойнството намират.

Георги Ангелов е лирик по природа. Посветил е съкровени стихове на своя баща, от когото е получил вярата в Бога и завета да живее като истински християнин. На своята всеотдайна майка, отишла си от света, без да дочака да се сбъднат мечтите й. На жената, която единствена го е последвала със сърцето си и която е Божия благодат, защото любовта й му дава сили и вдъхновение. Но в книгите си „Епицентър” и „Пепелищe” той сваля маски, сочи с пръст и изстрелите му са като от тежка артилерия. Мишената са господарите на света, които настъпват, мачкайки държави и народи, подменят ценности, унищожават традициите, честта и достойнството на хората и обливат целия свят със зло. Зидарите, които го превръщат в затвор… Тук авторът е пределно ясен в оценките си и непоклатим. Защото неговата „Опорна точка”, неговата зора е България /”Питат ли ме имам ли зора”/. Мишена са и родните управници, които „Земята си, народа изтъргувахте и идат лешоядите на пир.”, и родните масони /„Екзистенциално”/, и постмодернистите… Така творчеството се превръща в битка, в която оръжието е българското слово - „единствена преграда между нас и хитрите задокеански влъхви”! В тези стихове е жив духът на великия Ботев с убийствената му сатиричност.

Когато чета стиховете на Георги Ангелов, сякаш виждам да тече кръвта му. Защото, както сам той казва: „Човек излиза на пътеката на войната едва когато е преминал по пътеката на кръвта.” Тази кръв не е синя, това е червено-черната българска кръв!

И ще говорим за поезия,
която се подписва с кръв,
не синя кръв, а кръв червено - черна,
докато главата се търкаля
със онзи вечен възглас
за България.

Георги Ангелов е един щедър поет - със своята откритост и със стремежа си да бъде чут от хората. Откритостта му личи и в „Молитва” и „Автопортрет”, където откровено и с известна горчивина говори за себе си. Но той знае, че неговата победа се състои в това да не загуби вярата си в Бога и да не свети с отразена светлина. И го постига!

Щедростта на поета личи и в „Литературен свят” - всеки, който прегледа съдържанието на списанието, ще се убеди във високия литературен вкус и в огромната работоспособност на редактора и неговата съпруга. Затова съм убедена, че тези, които го следват, не са „един или двама” /”Какво ли ме свързва със този побъркан свят”/, а много повече. Дано в бъдеще се увеличават, дано повече хора „пожелаят да се събудят”! А Георги Ангелов успешно да продължава пътя си в „реката в планината, непреминавана надлъж от други”!