ДУМИ ЗА ЖИВОТ
ДУМИ ЗА ЖИВОТ
Обичам думите, когато ми говориш…
Красиви - пълнят на душата ми просторите.
Усмихват се и лягат в мен - спокойни, мили.
Обичам ги - на любовта ни дават сила…
Понякога се мръщят, носят гняв и вопли.
И дълго зъзнат… И не могат да ме стоплят,
додето във сърцето ми гнездо постилат.
Обичам ги - на любовта ни дават сила.
Животът бърза във дома ни да нахлуе -
цигулката на детски смях и плач да чуе.
ЛУННА НОЩ
Нощ… Падат сенки… Улици се крият
в хралупите на мрака… Вятър вие -
бездомно куче, гладно и свирепо…
Луната ръси над земята пепел…
Аз бродя като в сън и не заспивам -
в очите ми се спира самодива…
Прегръща ме, целува ме и пита
ще стигнем ли накрая до звездите…
Лети нощта, нарамила луната,
и с нея из вселената се мята…
ПТИЦАТА
Още е лято… Още ликуват нивята.
Пеят птици във люлки от слънце и вятър.
Между тях твоят път към небето извива
И цъфтиш, и пламтиш - тъй си млада, красива.
Ах, пази се, душице… Жестоките хора
в теб се целят сред синия кръг на простора.
Красотата ги плаши и те я убиват.
И навярно са горди, но не и щастливи.
Твоят път е висок. И върховен. И вечен.
От житейската врява и злоба далече…
ВАДИ
По улиците тънки вади криволичат
и вие се водата с дългото езиче…
Ще си намерят вкупом път, оттам - в нивята.
Дано не им попречи слънце или вятър
Тъй гладни за вода са нивите отколе
и стъбълцата крехки все за дъжд се молят.
Но вадите утихват, гледай - ето…
И слънцето ги дърпа мълком към небето…
Къде остана вятърът… Къде избяга…
На слънцето с крилете си тозчас помага…
ОСЪМНАЛО НЕБЕ
Обичам те… Каква красива, нежна мисъл…
И колко смут и страх в душата ти изписва…
Налива сладост в теб… Стопява лед и камък.
Опасна е все пак, повториш ли я само…
Обичам те… И устни по устните ти слизат…
Отнемат ти дъха… И любовта е близо…
И капчиците страст във огън див се сливат,
додето птицата над теб кръжи щастлива…
Обичам те - мълвиш… Над голото й тяло
небето ти осъмва - розово и бяло…
ЕСЕННА ПЕСЕН
Усмивката на есента е пъстра…
Вървя по нея удивен, на пръсти.
И виждам сред цветята и тревите
листенце - като пеперуда - скита.
Това си ти… Докосвам те от радост -
побягваш презглава… Дано не паднеш…
Не си узряла за любовни ласки -
крилете трябва още да пораснат…
Изви се вятър, силом те отвлече…
И есента не се усмихва вече.
ЕРАТО
Аз вярвам на Ерато с любовната магия -
по устните ми бяга, в сърцето ми се крие.
Тъй ден и нощ със песен небето й люлея
и пълна чаша обич и страст допивам с нея.
Богиня или муза, насън или наяве -
Ерато е до мене и под ръка отляво…
Сълзица радост капе над мъката в душата -
сред хор от нежни думи издига глас Ерато.
Все още чувам звуци на златната й лира.
Изгубя ли гласа й, започвам да умирам.
НЕЖЕН ЗНАК
Денят ми е спокоен… Есен… Всичко е узряло.
Усмихва се денят с цветята и със здраво тяло.
Но теб те няма. Тиха беше любовта ни, скромна.
С дъгата, легнала в очите ти - така те помня.
Къде си днес… И мъчи ли те вече самотата…
Или от щастие прелива всичко в теб самата…
Прати ми нежен знак и вест, изписани в небето -
ще дойда, ще намеря твоя бряг, събран в сърцето.
Очаквам ден и нощ - ще стигна до безкрая…
Тъгувам ли, ревнувам ли, сънувам ли - не зная.
ЕДИН ЧОВЕК
Стенание… И зов… Един човек умира.
И само вятърът на покрива му свири.
Човекът - изоставен. Дните му пустиня.
Като сълза в очите е небето синьо…
Отива си човекът… И нощта е близо -
тя като чудна птица в ложето му слиза.
Последен час… И тихо стъпки отминават.
Едничък вятърът на своя пост остава.
Един човек умира… Никой не усети.
Не го изпрати никой в пътя към небето.
