Славимир Генчев

Държавата ни издебна в един ленив следобед на бира и картофки, седна безцеремонно на свободния стол и с прелъстителна усмивка прошепна:
- Момчета, щете ли да ви науча на една игра?
- Иска ли питане! - отвърнахме ние и наточихме закърнели сетива.
Тя извади ново тесте, разчисти с лакът и раздаде карти.
- Но как се играе? - полюбопитствахме кротко.
- Ще научите по време на играта - надменно отвърна тя и хвърли чипове, на които пишеше: либерална демокрация, частна собственост, свободна инициатива, поемане на риск, избори, парламентаризъм, съд за виновниците, гражданско общество.
С блеснали души заложихме кой каквото има и свалихме картите. Държавата ги огледа с присвити очи и обяви:
- Мамба! - И прибра пода.
Сетне разбърка картите, раздаде ги отново и хвърли други чипове: антимонополно законодателство, защита на конкуренцията, разкатаване на бюрокрацията и корупцията.
За да влезем в играта, ние си заложихме имотите, теглихме кредити, завъртяхме бизнес, изпълнихме всички фискални задължения, осигурихме се социално и здравно, застраховахме се, презастраховахме се, извадихме си нови разрешителни и свалихме гащите, пардон - картите. А тя, без дори да ги погледне, кресна:
- Мамба! - И пак прибра целия под.
„Чакай, ще видиш ти - рекохме си ние. - Разбрахме я твойта игра.”
А на глас помолихме:
- Я, държавице, раздай пак!
Тя тутакси изпълни желанието ни и хвърли нови чипове: европейско законодателство, стратегически инвестиции, конкурсно начало, прозрачност, справедливи търгове, съкращаване на администрацията, намаляване на лицензионните режими, разрешителните, патентите и контролните органи, Атлантида, Антарктида, Антимафия.
За да влезем в играта, ние си заложихме празните глави и двете леви ръце. И свалихме картите, и ревнахме в един глас:
- Мамба!
- Голяма мамба! - кресна тя още по-силно и пак прибра пода.
После ни духна пренебрежително дим в лицата и се изсмя:
- Тия па искат да ма бият на мамба!