Георги Н. Николов

„Вечеря за пекинез” е нарекъл новия си разказен сборник Миролюб Влахов, дело на изд. „Абагар”, Велико Търново, 2014 г. По страниците му си дават среща най-добрите черти на националната повествователна традиция: реализъм, ярка достоверност на описанието, пластично изградени образи, взети направо от живота. Именно той е многоцветният пътеводител в творческите търсения на автора, които го правят интересен и четивен. Всяка от творбите, включени в книгата, е мъничък свят със свои закони, криволици на съдбата и герои, осмислени в плоскостта на психологическата достоверност. Те не са чутовни герои, родени, за да смаят съвременниците, а са част от нас и заедно с нас крачат в анонимността на уличната тълпа. Но имат мисия - да открият личното си щастие. Да му се посветят с цялото многообразие на душевната нагласа, чрез която възприемат предизвикателствата на битието. Това ги прави по своему неспокойни. Готови да се впуснат в пасивен бунт срещу ставащото около тях, ако ги прави безмълвни наблюдатели на събития, в които искат да са център и интелектуален двигател. В едни от разказите героите са борбени и с постъпките си постепенно изграждат образа на съвременника. В други философското послание доминира, срещайки лице в лице хора от различни „адреси” на гражданската пирамида. Всички са делнични, привидно увлечени да решат проблеми от днешния ден, но истината е друга. Това са събирателни образи на обществото в цялото му човешко многообразие и мисловна глъч. Търсят любовта, за да разкрият най-добрите черти на характера си, или пък онази тъмна страна на личностното „аз”, нетърпяща пренебрежение и отказ. Това са човеци от плът и кръв сред които, ако се вгледаме внимателно, дефилираме и ние. Често са праведни грешници, търсещи дарове от отредената им орис. Готови да откъснат забранения плод на интимната взаимност, която по право дължат на друг свой близък. Но не се разкайват и моралната догматика няма власт над тях. Защото плътското удоволствие е разтоварване от всякакви тегоби. Миг на върховно изживяната наслада, освободена от праха на вечно повтарящото се еднообразие - ден след ден и година след година. Миролюб Влахов разкрепостява героите си. Делата им се оказват логично следствие от кодираното поколения наред търсене на житейския смисъл такъв, какъвто го разбират. И по начин, който първичността на човешката природа им диктува в момента на действието. Но всеки разказ от „Вечеря за пекинез” завършва неочаквано, с вграден във финала сюжетен анекдот. Героите участват в странна ситуация, различна от повествованието до този момент. Двойка прелюбодейци, увлечени в грях, се оказват голи в гората, както библейските си предци. Други агонизират в бъчва с вино, а трети изпадат в интимна мъжка взаимност. Именно тук се намесва съдбата и със своята иронична безапелационност отрежда „награда” за персонажите. Не за да ги накаже за стореното от тях в развоя на разказа. А да напомни, че животът е енигматичен конгломерат от случайности, които невинаги могат да се предвидят. При това случайности с вплетена в тях нравствена поука. Понякога груба, често пъти: трудна за преглъщане в сатиричния си контекст. Но при всички случаи навеждаща читателя към размисъл доколко достоверно е споделеното. Разказите са поднесени увлекателно като горчива, отрезвяваща напитка от бокала на делничното ни съществуване. Четива, които в хаоса на днешното книгоиздаване са рядкост. Но от които имаме вътрешна потребност и „Вечеря за пекинез” ни я дава свежо и непринудено…