Анита Коларова

МИЗИЯ - СЪДБА БЪЛГАРСКА 2014

Ти - символ на България, свърталище на бури.
Потоп, помитащ хора, добитък, топли къщи.
Игра без правила.
Вода, що преобръща
живота на стотици под покриви разтурени.
И плуват сред воня, която се разлива,
човек и скот, сближени - тъй Вазов беше писал.
Обезумели хора.
Паника без мисъл.
И ужас без сълзи, и зов без перспектива…
Човек е с две ръце. Помага и обича.
От нулата ще почне, от мъката горчива.
Но ето че с кортежа държавника безличен,
оставил те в калта, бездушно си отива.
И ти се мяташ, Мизия, в капана на държава,
където сеят бури и жънат дъждове.
И бентове разбити разсичат те на две.
Водата
се оттича.
Тинята
остава.

ЩАСТИЕТО НА БЕДНЯЦИТЕ

На пръсти се броят нещата
във къщичката на бедняка.
Но днес там нов живот проплака
и с рев запълни нищетата.

Беднякът хукна в нощи сънни
на вересия да почерпи.
Поведоха го двама шерпи
към кръчми-пропасти бездънни

да се натряскат много здраво
и сетне, по привичка стара,
към къщи пътя си забравил,
той да прегръща тротоара.

Нима родилката да плаче?
И да го чака тя на прага?
За щастието няма ваучер,
какъвто там им се полага.

Той с утрото ще се завърне.
Къде могъл би да отиде?!
Над люлката ще се надвеси
и алчно гърло там ще види.

Ще го познаете навярно,
защото той е идиота
със разтреперания подпис
на формуляра на Живота.

ОТГОВОР

                   На г-н Х. У.

Знам, че искаш да бъда за тебе
ослепително бяла аптечка.
И кокили за ръста ти дребен.
И рахат локум, боднат на клечка.

А пък аз съм и дива, и пряма.
Свободата така ми отива!
За устата ти - хапка голяма.
За ръцете ти - роза бодлива.

Карай мерцедес, тичай до Мека,
плувай в своите сделки изкусни!
Ние нямаме обща пътека
и един за друг - длани и устни.

август, 2014 г.