Иван Бурин

Професорът беше страстен ботаник,
тънък познавач на вълшебното царство на гъбите.
Те за него бяха птици, и то - пойни птици,
маматарката пееше като кукувица,
червенушката - като кадънка,
гълъбката, то се знае, гукаше като гугутка…

И така - до последната някоя гъбка,
всичко пееше за стария професор,
всичко имаше душа за прочутия ботаник.

Мнозина от гъбарите му се смееха -
как е възможно гъби да пеят?
- Вие сте глухи за песента на гъбите,
за тяхната песен е нужен най-тънък,
                                 най-чувствителен слух…

Професорът беше проучил много непознати гъби -
отровни и неотровни; цели томове написа
за това горско неузнаваемо царство.

Но жадната душа не се насищаше с откритото.
Месеци, години минаха, и най-сетне: „Еврика!”…
Нова, непозната гъба, непозната земна птица.

В един хубав ден, след хубави дъждове
професорът заведе студентите си на святото място,
на мястото на неговото откритие.

Гъбата имаше чуден цвят, сиреч - чуден глас:
тя пееше като авлига.
Но дали е ядивна, или отровна?…

Професорът строго бе забранил на своите студенти
да опитват сами непознатите гъби:
тая привилегия ревниво пазеше за себе си.

И тоя път постъпи като опитен гъбар:
откъсна малко късче и го сдъвка -
аромат на мащерка, а може би - на риган…

Оттогава се появи в ботаническата литература
нов вид гъба, за съжаление - смъртно отровна!

А професорът почина в същия ден,
в който загина Гагарин…