ОПАСНО ЧЕСТНО
ОПАСНО ЧЕСТНО
Опасно честно е да бъдеш честен,
върхът на копието значи Свобода.
На Дон Кихот, днес безпаметно злочестен,
от Идеала няма никаква следа.
Да бъдеш Истина е пак опасно честно -
горчи отвсякъде морето от Лъжа.
Защо ли Господ създава ни отвесно,
а хоризонтално лягаме в беда?
Да пазиш вярата е тъй опасно честно,
от изкушения по-сладки от греха.
Предателите се познават лесно,
очите им са пристан на страха.
О, няма как да бъде другояче,
пътят за Голгота е един -
и Ботевият гарван още плаче,
опасно честно подир оня Син!
ТРЕВОГА
Живота си живеем от заплата до заплата,
не винаги обаче месецът е щедър
на лапад и коприва, и бобена салата,
и смях светулков във храмове от кедър.
Защо мълчиш, народе? Родината я няма.
Очите ти изтичат в доброто старо време.
Децата ти в - чужбина. Надеждата голяма,
че с евро се лекува. И онемяло племе,
че вехтите войводи ще слязат от портрета -
земята ще целунат, от вълци ще я бранят,
че днешните копои, по-бесни са от псета,
с душата на народа котките си хранят.
И няма как да свети слънцето за всички,
щом още сме с вериги, дамгосани от стреса.
Българийо безсмъртна, Българийо едничка,
мъжете ти къде са, мъжете ти къде са?!
РАЖДАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
на художника Владимир Кондарев
О, няма как да бъде другояче,
сам Бог създал е магията Чирпан,
Париж го няма още, няма го Версаче,
а „Карасура” е мистичният вулкан.
Звездно вино в кратера клокочи
и ражда светлина, наречена тракийка.
Оплодено слънцето историята сочи,
докато стигне до парливата ракийка.
Оттогава, Владо, пием все светкавици,
преглъщаме камата на Митко Данаилов,
хармана Павелматевски е пълен с пиявици,
а Яворов надува йерихонското ручило.
О, няма как да бъде другояче
и пътя Млечен е за нас избран.
Изгубим ли Езика си обаче,
ще ни взриви ножовния Чирпан!
