Петър Анастасов

Прието е да се смята, че третото око е имплантирана от Създателя възможност да виждаме повече от това, което виждат очите ни; да се докосваме до повече чудеса, отколкото съществуват на тоя свят; да вярваме в телепатичната връзка с близките ни, преминали в друго измерение, и какво ли не още…

Всъщност, ако се абстрахираме от научните и езотеричните интерпретации на този мистериозен феномен, неизбежно стигаме до една от тайните за природата на поезията. Не бих си позволил да твърдя, че поезията е функция на третото око, но съм дълбоко убеден, че простосмъртният човек знае повече за света на душата и за душата на света благодарение на поезията. Благодарение на поезията, той се докосва до едно познание, което не е лицензирано в учебници и в научни разработки, а колкото и да е странно, се намира на свободен достъп в стихосбирките на талантливите поети.

Тези безсънни ловци на метафори, тези вечни часовои на границата с вечността, изпълняват една много важна, бих казал съдбоносна за човечеството мисия - да пишат стихове. Защото поезията може да е девета дупка на кавала, но е единственият начин да разговаряме с бога. Защото поезията спасява любови. Защото поезията лекува. Защото изправя на крака унижените. Защото е свобода.

Пред поезията всички са равни, а това от само себе си прави единство. Прекрасно, безкористно и добронамерено единство, което все още натежава над злото върху везните на световното равновесие.

Мисля си за тези неща сега, когато очарован от стиховете на Георги Ангелов в книгата му „Друга свобода”, търся ключ към тайнството на неговата поезия.
Защо написах нещата до тук ли?
Ето защо:

„…звуците в градината са тътен
на ангелските полкове край нас;
котката, във рамката замряла,
е мъдроок посланик на звездите,
а сянката, която преминава
за миг пред моите очи, е тате,
дошъл отвъд
сина си да нагледа.”

А може би затова, че поетът е забелязал чудото в стаята на дъщеричката си Мария - „стъпчица от елф в саксията”!

Не е ли прекрасно?

След такива стихове аз наистина вярвам в мистерията на третото око. Само че ако третото око помага да видиш нещо, което другите не виждат, то не притежава способността да го назове по толкова изящен, метафорично-чудотворен начин. Това ме кара все пак да вярвам повече в мистерията на поезията.

Стиховете в тази забележителна книга ме убеждават, че поезията не е толкова константна мярка в работилницата на изящната словесност, колкото друг начин на говорене, друг език за споделяне на смислова и емоционална информация, език, предтеча на нови цивилизационни норми.

Ще си позволя да призная, че стиховете на Георги Ангелов ми разкриха чудеса, с които през моето многолетно приключение в света на думите ми се срещам за първи път.

Разгърнах книгата посткриптум и след няколко страници видях, че:

„… дръвчето в ъгъла е разцъфтяло,
мечокът върху чашата се е събудил,
баща ти се е върнал в снимката,
а отблясъците на печката
са в тицианово златно…”

Георги Ангелов. „Друга свобода”. ИК Светулка 44 АТЕНЕЙ”, София, 2014