Виктор Петрович Астафиев (Виктор Петрович Астафьев), руски писател, е роден на 01.05.1924 г. в село Овсянка, Енисейска губерния. На 7 г. изгубва майка си. Отгледан от баба си. След втория брак на баща му семейството се премества в град Игарка, Красноярско. След като баща му попада в болницата, новото му семейство се отказва от него и бъдещият писател остава на улицата, изпратен е в детски дом-интернат, където учителят по литература Игнатий Рождественски забелязва литературната му дарба и му помага да я развие. Доброволец във Великата отечествена война от есента на 1942 г., воюва от пролетта на 1943 г. До края на войната е редник. Удостоен с медалите «За храброст», «За освобождението на Варшава», «За победата над Германия» и орден «Червена Звезда». След края на войната се жени за Мария Корякина и заживява в град Чусовой, Пермска област, Урал, където сменя няколко професии. После живее в Перм (1962), Вологда (1969, по покана на Василий Белов) и Красноярск (1980), където живее до смъртта си. Печата разкази от 1951 г., работи във в. «Чусовский рабочий» (1951-1955). Първата му книга е «До будущей весны» (роман, 1953), а през 1955 г. издава книгата с разкази за деца «Огоньки». Член на Съюза на писателите на СССР (1958). Завършва Висшите литературни курсове при Литературния институт (1959 -1961). Автор на романите «Тают снега» (1958), «Прокляты и убиты» (1995, награда на РФ за литература и изкуство - 1995), повестите: «Васюткино озеро» (1956), «Охотничьи были», «Приметы времени», «Перевал» (1958) «Стародуб» (1960), «Звездопад» (1960-1972), «Кража» (1966), «Где-то гремит война» (1967), «Пастух и пастушка» (1967-1971-1989), «Последний поклон» (1968), «Фотография, на которой меня нет» (1968), «Слякотная осень» (1970), «Царь-рыба» (1976), «Мальчик в белой рубахе» (1977), «Ловля пескарей в Грузии» (1984), «Людочка» (1987), «Печальный детектив» (1987), «Зрячий посох» (1988), «Так хочется жить» (1995), «Обертон» (1995-1996), «Из тихого света» (1961, 1975, 1992, 1997), «Весёлый солдат» (1998), пиесата «Прости меня» (1980), на книги за деца, публицистика и др. Герой на социалистическия труд (1989). Народен депутат на СССР (1989-1991). Секретар на Съюза на писателите (1991). Лауреат на две Държавни награди на СССР (1978, 1991) и три Държавни награди на РФ (1975, 1995, 2003). Удостоен е и с други държавни награди: три ордена «Трудово Червено Знаме», два ордена «Дружба между народите». Носител на Международната Пушкинова награда (1997), наградата «За чест и достойнство на таланта» на Международния литературен фонд (1998), наградата на Академията за руска съвременна словесност «Аполон Григориев» (1998). Почетен гражданин на Красноярск (1994), Чусовой (1997) и Пермския край (1998). Събраните му съчинения са издавани съответно през 1979-1981, в 4 т., както и през 1991-1992, в 3 т. През 1997-1998 г. в Красноярск са издадени събраните му съчинения в 15 тома, с подробни коментари на автора. Умира на 29.11.2001 г. в Красноярск. Погребан в Овсянка. У нас са издадени книгите му «Кражба» (1970), «Избрано в два тома» (1977), «Цар Риба» (1979), «Последен поклон» (автобиографична повест, 1982), «Печалният детектив» (роман и разкази, 1987).

Публикации:

За Виктор Астафиев:

„ГЛЕДАХА ГО СЪС СЪЛЗИ НА ВЪЗХИЩЕНИЕ…” / автор: Валерий Латинин/ брой 64 юли 2014