Пелин Пелинов

разказ из цикъла “Щрихи към портретите”

Трите години, прекарани във влажната Цариградска тъмница (1845 -1848) дадоха отражение върху здравето на войводата Георги Раковски. През 1866 г. той усети, че силите му намаляха, а в края на същата година започна да се задъхва и при най-малкото усилие. А когато веднъж в храчката му се появи кръв, той се досети, че вероятно охтиката го е нагазила. И веднага отиде при един белградски лекар. По това време рентгеновият апарат още не беше открит, затова лекарят започна да почуква с пръсти върху гърдите и гърба му. Когато свърши, каза:
- Не искам за ви тревожа, господин Раковски, но в белите ви дробове има каверни, на които се дължи утежненото дишане и кръвта в храчките.
- Каверни!? Има ли някакъв лек срещу тях? - попита Раковски.
Лекарят му обясни, че има няколко вида лекарства, но нито едно от тях не е достатъчно ефикасно, а каверните вече са се разраснали и е трудно да бъдат овладени.
- Какво ще ми препоръчате? - попита отново Раковски.
- Да заминете на юг, в Гърция, а най-добре в Египет. Сухият и горещ въздух може да ограничи инфекцията. Освен това - трябва да усилите храната! - препоръча му лекарят.
Георги Раковски напусна лекарския кабинет, но вместо в Гърция или Египет, отиде в Румъния, където въздухът беше дори по-влажен и студен от този в Белград. Направи го, защото в началото на 1867 г. предстоеше да пусне две чети в Българско. По-важното - трябваше да организира Втората легия в Белград, а в Румъния по това време имаше най-много български емигранти.
Настани се в мушията на своя приятел Никола Балкански, която се намираше недалеч от Букурещ. След това отиде при друг свой приятел и връстник, доктор Георги Атанасович, който беше преподавател в Букурещката медицинска академия и един от големите капацитети там. Доктор Атанасович го прегледа и установи същото като белградския си колега. Но тъй като разбра, че болният не може да отиде нито в Гърция, нито в Египет, а трябва да бъде в Румъния, му препоръча да напусне мушията и да се премести в Букурещ или някъде около града, за да може той ежедневно или през няколко дни да го наблюдава. И му предписа куп лекарства. Раковски го послуша и след известно време се премести в колибата на братя Мустакови от Свищов, която се намираше в лозята на Филарет край Букурещ. (Колибата представляваше къща с три стаи - спалня, всекидневна и кухня. Наричаше се колиба, защото се намираше в лозята и се ползваше само лятно време.)
Както в мушията на Никола Балкански, така и тук - в колибата на братя Мустакови, идваха много българи, познати и непознати, да се срещат с Войводата и да разберат от първа ръка кога ще настъпи освобождението. Много от тях носеха, както се ходи при болен, всевъзможна храна, продове и пиене, което Раковски не можеше да употреби напълно. Храната даваше на готвачката, а пиенето на мъжете, които му служеха за куриери. Запазваше само някое и друго шише с цуйка, с която черпеше гостите си.
В началото на месец април 1867 г. при Раковски пристигна Филип тотю. Той беше войвода на една от четите, която трябваше да мине в България през месец май. Филип Тотю произхождаше от колибите Гърците край Келифарево, Търновско. Беше най-малкият син на Тодор Станчов и Иванка - дъщерята на известния бунтовник Велчо Атанасов Джамджията от Търново, организатор на така наречената Велчова завера от 1835 г. Истинското име на Филип Тотю е Тодор Тодоров Станчов. Филип е бунтовният му псевдоним, а Тотю е галеното му име от Тодор. Той завари Раковски в спалнята, да лежи на одъра, с натрупани около него румънски, френски и сръбски вестници.
- Здравей, Войводо! Как си? - попита Филип Тотю, когато влезе в спалнята.
Раковски стана от одъра, подаде му ръка и като го изведе във всекидневната, отговори:
- Не съм добре, Филипе! Нещо ме яде отвътре! - той посочи гърдите си и веднага попита: - Изучи ли Привременния закон за народните горски чети?
- Изучих го от първата до последната дума!
- Ееее!?
- Смятам да се ръководя изцяло от него!
- Кога ще събереш момчетата? - попита Раковски като седна и направи жест към госта да го последва.
- Вече ги събрах, Войводо! - отговори Филип Тотю и като седна, добави: - След Гергьовден смятаме да прецапаме Дунава.
- Много добре!… Ще пиеш ли една цуйка?
- Може!
Раковски стана, извади от някакъв стар бюфет шише ракия и като постави бутилката и чаша пред госта, рече:
- Налей си, колкото ти се пие!… - И попита: - Къде са сега четниците?
- В Зимнич! - отвърна Филип Тотю и си наля малко от ракията. И като вдигна чашата, рече: - Наздраве! - и отпи глътка от парещата течност. След това каза: - Дошъл съм при тебе за две неща: да те попитам какво знаме да носи четата и да те поканя да дойдеш в Зимнич на Гергьовден, да направим твоя имен ден и да ни изпратиш. Повечето от момчетата не те познават.
- Знаме ще ви дам веднага - каза Раковски, стана и като отвори някакъв стар кожен куфар, сврян в ъгъла зад бюфета, извади от него едно копринено знаме в три цвята - бяло, зелено, червено. И като го постави н амасата пред госта, обясни: - Някога, когато дойдох във Влашко, минах през Свищов. И там една голяма българка ми го даде с думите: „Пожелавам ти с това знаме да постигнеш свободата!” А сега аз ти пожелавам да разбунтуваш половината България!
- Благодаря ти, Войводо! - каза Филип Тотю и като сгъна знамето, го прибра в кожената си чанта. И попита: - Ще дойдеш ли в Зимнич да ни изпратиш?
- Ще дойда! - уверено отговори Раковски и добави: - От Зимнич ще зацепя по Дунава до Олтеница, за да изпратя и Панайот Хитов, който също след Гергьовден ще мине оттатък с чета.
- Имам уговорка с него да минем заедно - аз тук, при Свищов, а той при Тутракан! - поясни гостът. И като изпи цуйката от чашата си, се изправи и каза: - Пожелавам ти до Гергьовден да оздравееш, за да цапнем по една българска ракия за именния ти ден.
И напусна колибата на братя Мустакови във Филарет.
Три дена след това, при Раковски пристигна Панайот Хитов, придружен от Васил Левски - байрактар на неговата чета. И те го завариха на одъра в спалнята, все тъй затрупан с вестници и списания. Като ги видя, той стана, ръкува се с тях и ги настани около масата в столовата.
- Кой лекар те лекува, Войводо? - попита Хитов, след размяната на “добре дошли” и “добре заварил”.
- Най-добрият! - отговори Раковски и поясни: - Професор Атанасович от тукашната медицинска академия. След това попита Хитов събрал ли е вече четата.
- Отдавна! - с гордост отговори войводата.
- Кога възнамеряваш да минете оттатък?
- Една неделя преди Гергьовден. Надявам се, че тогава гората напълно ще се е раззеленила, пък и времето ще се позатопли.
- Докъде смяташ да стигнеш? - попита Раковски, след като им предложи за ги почерпи, но те отказаха.
- Както и преди - до Карандила при Сливен.
- Колко време ще останеш там?
- Цяло лято, ако турците не ме прокудят!
- Ще се върнеш ли тук или ще продължиш към Белград за Втората легия, в края на август?
- По-лесно ми е да продължа. Пътеките по билото на Балкана са ми познати - отговори Панайот Хитов и попита: - Ти ще бъдеш ли в Белград на откриването на легията.
- Разбира се, че ще бъда! Как без мене?
- А ще дойдеш ли на 12 май в Олтеница, да ни изпратиш?
- На Гергьовден трябва да бъда в Зимнич да изпратя Филип Тотя, след което цепя с парахода към Олтеница.
- Ще те чакаме с нетърпение! - каза Панайот Хитов, стана и му подаде ръка за довиждане.
Васил Левски, който през цялото време на срещата мълчеше, също се изправи и подаде ръка на Войводата. Раковски задържа ръката му и го попита:
- Веднъж ти ми рече, че само с чети нищо няма да постигнем. Трябва предварителна организация на народа, за да се повдигне на въстание. Още ли поддържаш това становище?
- Още!…Дори смятам, че то е единственото…
- А защо си станал байрактар на неговата чета, като не вярваш в четите? - притисна го Войводата.
- Да проверя още веднъж отношението на народа! - ловко и убедително се измъкна Левски.
- Този път народът ще въстане! - заяви Раковски и пусна ръката на Дякона. И продължи: - Две чети - едната през Делиормана и Тозлука, а другата през сърцето на Мизия и Търново. Сигурен съм, че народът ще последва четите и ще въстане! Сигурен съм…
- Дай Боже! - пожела Левски.
- А ще се запишеш ли във Втората легия?
- Ще се запиша, Войводо! Българското освобождение се нуждае от обучени военни ръководители.
- Точно така - от бъдещи военни ръководители. И вие с Панайот трябва доведете в Белград смели и кадърни момчета! Които могат, както тебе някога, да правят лъвски прескоци…
Двамата напуснаха квартирата на Раковски и отидоха в Медицинската академия в Букурещ. Намериха доктор Атанасович и Панайот Хитов го попита ще излекува ли скоро Войводата.
- Отчаян съм! Само едно чудо може да го спаси! - отговори им докторът.
- Ще помогнете ли на това чудо да стане?
- Опитвам се, но охтиката вече е изяла половината му бял дроб!
- Колко пари ви трябва за лечението?
Доктор Атанасович ги изгледа високомерно и попита:
- Вие знаете ли кой съм?
- Войводата ни каза.
- Тогава защо ми задавате въпрос за пари! Аз зная кой е Георги Раковски и съм… не по-малко българин от вас!
Двамата наведоха засрамено глави и напуснаха Медицинската академия.
А Раковски не отиде нито в Зимнич, нито в Олтеница, нито в Белград за откриване на легията. Охтиката го повали окончателно на одъра и той не можеше да пътува. Освен това от лявата страна на гърдите му се появи абцес - гнойник, който започна да го “яде” както отвън, така и отвътре. И след една тежка и мъчителна нощ на 12 октомври 1867 г., призори, той се успокои. Погледна с премрежен поглед към стената, където висеше иконата на Спасителя и тихо, почти глухо промълви: „Господи, защо ми отреди такъв край! Войводите трябва да умират от свинец или на въжето!”
И бавно затвори очи! Завинаги…