ПЕСНИТЕ НА МАМА…
***
Песните на мама -
те са бисерни капки
от нейното сърце
В песните на мама
диша син небосвод
трептят близки звезди
мъката целува камъка
обич милва тревата
страхът пази последния залък…
В песните на мама
девойка пълни бакъри
и вода ненапита
ни оглежда с кротки зелени очи
В песните на мама
кавал елегично плаче
планината протяга ръце
и докосва вчерашните вълнения…
Песните на мама -
родени между болка и светлина
Живеят в мен
разлистените надежди на мама.
***
Все по-рядко
все по-рядко срещам
и лекуващи
и ликуващи образи
Все по-често
все по-често срещам
скръбта
скръбта - твоята любовница
разконспирирана
Болката
осакатено и изоставено куче
ръфа на душите ни первазите
***
Никога никъде не изчезвам
Все съм същия - живея пред точката
живея и след тирето
вървя по изчезнали дири
Никога никъде не изчезвам
И служебен и личен -
живея простичко
за всичко отговорен
Никога никъде не изчезвам
но този път ми се случи
Ако искаш тръгни по следите ми
вече съм капка дъждовна
слънчев лъч след майския дъжд
глас на корен
Ако искаш тръгни по моите вени -
аз съм водата целебна на тая планина
корен от небесна дъга
***
Ден подир ден угасват
очите на селските къщи
Остава жива болката
Болката - спомен
за детско хвърчило
болката - песен сватбарска
Вече и болката ни загърбва
***
Към изгрева вървя
по моста на душата си
съградена от уязвимост
Не замервам с облаци прах
въпросите уж изтървани
Дните си не затварям
нито в тесни, нито в широки длани
Пътят ветровит не упреквам
за износените обувки
Не диря заветно място
за душата си ранена
Гледам, честно ви гледам
с очи избодени за справедливост
***
За добро или зло
упойващо нежни
тревите тъжно падат
Падат глави
лягат без съпротива
в зрелостта
Ето - лятото си отива
а за пръв път обиквам
на тревите тревожната орис
***
Аз съм начало на песен
В мен бликват сълзи от обич
Чувстваш ли как ромонят?!
Аз съм начало на песен
В мен шумят криле будни
Чуваш ли техния плясък?!
Аз съм само начало на песен
***
Днес изметох натрупани гадости
кафето горчи, цигарата ме нервира
Кумири на дребни надежди
идоли на жалки победи - пируват
кълчат се върху жаравата
на въпросите
***
Пред беда
пороят на времето отнася към безкрая
полуживи мети с поломени криле
След беда
пороят на времето отнася към дъното
труповете на мечтите удавени
Пред беда настъпва безвремие
След беда безвремието властва
И дишаш
със закотвена в очите и душата греда
***
Истината отключва и заключва врати
Истината плете и разплита мрежи
Истината в гнездото зачева начева
Истината през рамото на светлината наднича
Истината ни гледа с гълъбови очи
***
Угасват още светлини
Угасват още мечти
Буренясали релси
поглъщат и последния влак
Посоките плачат
***
Сладка бъбривост млъкни ако можеш
Млъкни имам болка, болката заръбва
Не я разчопляй аз тъй живея
